„Джунглата на скакалците“ от Андрю Смит

Две хлапета, Роби и Остин, просто се мотаеха и пушеха, когато бяха нападнати и набити от група хулигани, защото им приличали на „захаросани педалчета”. Последва поредица от злощастни обстоятелства, които в крайна сметка доведоха до инвазия на огромни разгонени и много кръвожадни богомолки, които се интересуваха само от две неща. И хлапетата, и богомолките са движени от едни и същи разбушували се хормони. Светът около тях нехае за нуждите, които ги разкъсват, но скоро ще се наложи да им обърне внимание. Стар проект от епохата на Студената война възкръсва, за да даде шанс за спасение на човечеството. Само дето то зависи от същите тия две хлапета, които повече от всичко обожават да пушат цигари и да си говорят мръсотии.  Спасяването на света никога не е било толкова забавно. И объркващо.

„Джунглата на скакалците“ е най-откачената книга, която съм чела, поне засега. И ми хареса. Андрю Смит определено знае как да разказва добри истории и съм повече от щастлива, че негова книга най-накрая бе преведена на български. Сега остава да видим и останалите му творения, но нека първо отдадем почетно внимание на този така странен и интересен роман за края на света, за порастването, за историята и общо взето всичко. Добре че има издатели като Deja Book, които да рискуват с подобни книги.

„Добрите книги винаги са за всичко.“ 

Още преди да започна „Джунглата на скакалците“ си мислех, че ще бъде като останалите научно-фантастични тийн романи, в които дори главните герои да не са напълно сигурни в себе си, все пак знаят какво вършат и побеждават лошите, но тук имаме две момчета, които още търсят себе си, объркани са от света и всички чувства и хормони, които бушуват в тях и единствено искат да пушат и да си живеят живота. Остин и Роби дори не са подозирали какво предстои да се случи, щом изолираният щам на чума 412Е влиза в контакт с кръв, заразява няколко човека и слага началото на армия от високи метър и осемдесет богомолки. Все пак всички апокалиптични романи започват с нечия грешка, последвана от избран човек или група, които да спасят света.

Историята е разказана от Остин, а негови спътници са гаджето му Шан и най-добрият му приятел Роби. И понеже сме в главата на тийнейджър, който няма задръжки и тепърва преоткрива света, ни очакват много разговори за секс, съпроводени от цигара, но и изобилие от завръщане към миналото, към предшествениците на Остин, защото сред всички проблеми и неприятности, нашият главен герой вмъква историята на своя полски родоначалник и всичките му наследници, отвличайки вниманието на читателя от предстоящото завладяване на света от богомолки, обезумели от глад и възбуда. Остин обръща внимание и на всеки детайл, който го заобикаля, засипвайки читателя с всякакви факти за всеки срещнат в малкия град Илинг, щата Айова, но всичко рано или късно се връщаше обратно към нашето трио и по-специално – Остин.

Главният ни герой наистина мислеше почти единствено за себе си, без да има представа как действията му се отразяват на приятелите му, но какво друго да очакваме от подрастващо хлапе. Да обърнем внимание обаче и на другата част на романа – фантастичната, в която по улиците на града обикалят току-що излюпени богомолки, с главна цел – сношение. Не знам как на Андрю Смит му хрумват толкова странни идеи, още повече – как ги изпълнява по толкова добър начин, защото колкото и абсурдно да звучеше цялата операция по създаването на това богомолско оръжие, в един момент почти повярвах в достоверността ѝ. Изненадите нямат край, грешките, които Остин, Роби и Шан правят по време на това лудо нашествие – също, но сега им се е паднало да експериментират и живеят – краят на света наближава с пълна сила. Най-изненадана останах от края на книгата, защото такъв не се среща често в young adult романите, но и „Джунглата на скакалците“ няма достойна база за сравнение. Финалът със сигурност подхождаше на цялостната картина.

„Джунглата на скакалците“ е толкова специална, защото не се вписва в литературните рамки, Андрю Смит не се страхува да включва разговори на теми, които се считат едва ли не за забранени, провокиращи и неудобни, героите му не знаят що е срам, а фантастичните елементи, колкото и странно да звучат, са изпипани до последно. „Джунглата на скакалците“ не е книга за всеки читател, но я препоръчвам на по-смелите от вас, които не се страхуват от различното. Почти сигурна съм, че ще ви хареса.

Много благодаря на издателство Deja Book за предоставената възможност! 

Източници на снимките: 1, 2, 3.