Защо „Елайза и нейните чудовища“ да е следващото ви четиво

Резултат с изображение за елайза и нейните чудовищаСмело заявявам, че ако ми зададат въпроса „Коя е любимата ти книга?“, ще отговоря „Елайза и нейните чудовища“ от Франческа Запия. Тази книга е бижу, радост и тъга между корици, с историята си сякаш се обръща директно към мен и ми проговаря, а най-прекрасното е, че сред спонтанните преживявания, откъсите от комикса „Чудовищно море“ и красивите илюстрации, се крият важни теми, полезни не само за всеки тийнейджър, но и за всеки човек. Реших публикацията за „Елайза и нейните чудовища“ този път да е по-различна, затова ще ви представя пет причини защо да прочетете това съкровище.

Ревю на книгата

Психичните разстройства
Ще започна с най-важното сред всичко в книгата – психичните заболявания. Противно на много от останалите романи, които са насочени към по-младата аудитория, „Елайза и нейните чудовища“ запознава читателите с някои важни психични разстройства, за които обикновено се избягва да се говори, и показва колко страшни и реални са те. В основата на любимата поредица на Елайза е борбата с депресията, самата Елайза страда от тревожност и панически атаки, споменават се и мисли за самоубийство. Така представена, книгата звучи тежка, знам, но Франческа Запия е успяла така добре да предаде чувствата и мислите на героите си, че да не натоварват читателя, а по-скоро да го запознаят с всички тези проблеми и колко е важно да им се обръща внимание.

Please read this.Онлайн пространството
Онлайн пространството играе може би най-важна роля в романа, защото това е мястото, на което Елайза споделя своя комикс, единственото място, на което има връзка със своите фенове, заради анонимността, която пази (показано е и защо понякога е по-добре да останеш в сянка, а не да излагаш самоличността си пред всички). Двамата най-близки приятели на Елайза – Макс и Еми – също са онлайн, тримата живеят далеч един от друг и няма как да контактуват по друг начин, което не се харесва на родителите ѝ, но е често срещано в истинския живот и в това няма нищо лошо. Обърнато е внимание и на това как понякога общуването с хора, с които се срещаш всеки ден, е по-лесно с екран между вас, дължащо се на тревожност и други фактори. Смятам, че това е важна тема не само за днешното поколение, но и за родителите, за да бъдат по-запознати как се чувстват децата им. „Елайза и нейните чудовища“ определено е книга за всяка възраст.

Връзката автор-творение-фенове 
Любима ми е темата за творчеството, как се справя Елайза като автор на нещо с такава популярност, както и какви чувства изпитва към своето творение. Интересно е да се проследи и връзката на Елайза с феновете ѝ, колко им е благодарна за всичко, но и как избягва да чете коментарите из форума на „Чудовищно море“, за да не вижда лошата страна на славата. Обичам това, че сякаш надникваме зад кулисите, разбираме как може би се чувстват някои от създателите на любимите ни поредици, а също и колко лошо може да е напрежението винаги да си перфектен и точен в това, което вършиш.

Семейните отношения
Семейството невинаги присъства в тийн романите, често героят тръгва на приключение сам и се справя с всичко отново сам, но нещата при Елайза не са точно така. Родителите ѝ и братята ѝ са много важна част от книгата и макар през повечето време те да изглеждаха като антигерои в очите на Елайза, все пак искаха единствено тя да е щастлива. Елайза не се разбираше особено добре с по-малките си братя, но постепенно осъзна, че не трябва да ги пренебрегва по този начин. Родителите ѝ също не бяха перфектни, направиха някои някои големи грешки, но по-късно осъзнаха това и се опитаха да се реваншират. И все пак цялостната семейна атмосфера на романа е страхотна – показва как децата не трябва толкова да изолират родителите си, но и как родителите трябва да се интересуват повече от любимите занимания на своите деца, дори да не ги разбират, за да бъдат и двете страни щастливи.

Художественото оформление
И последно, но не по важност, едно от най-интересните неща в книгата – художественото оформление. „Елайза и нейните чудовища“ се чете толкова бързо и лесно не само, защото историята е страшно увлекателна и пристрастяваща, но и защото са включени чатовете на героите, диалози под формата на съобщения и най-хубавото – части от комикса на Елайза – „Чудовищно море“, илюстрации на героите в него, фрагменти от преразказа на Уолъс и дори цели комиксови страници. Обожавам, когато книгите са различни и нестандартни не само откъм разказаната история, но и откъм дизайна, а „Елайза“ успява да съчетае двете перфектно.

Надявам се да съм ви убедила поне да проучите „Елайза и нейните чудовища“, но съм сигурна, че прочетете ли я, ще се влюбите точно като мен!

Огромни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

4 мнения за “Защо „Елайза и нейните чудовища“ да е следващото ви четиво

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s