„Небе в дълбините“ от Адриен Йънг

214.jpgОтгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. Докато не вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ. Тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство. Тя трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот…

Досега не бях чела книга за викинги или поне базирана на викинги, но „Небе в дълбините“ успя да ме изненада приятно. Изненадата не дойде от това, че ми хареса, защото имах това предчувствие – историята е за младо, обучаващо се за воин момиче, живеещо в интересен свят, което наред с откриването на себе си изживява още много други събития – като научаването, че единственият ѝ брат, уж починал преди пет години, всъщност е жив и живее при врага – събития, които ще я направят по-силна и целеустремена. Изненадата ми породи това колко ме увлече книгата, макар да имам някои малки забележки към края, както и че е самостоятелен фентъзи роман с различни и интересни герои. Има още

„Ярко пламтим“ от Кирстен Уайт

BrightWeBurn_KierstenBrazier_frontcover copy1534149265.6044.jpgМакар и по-могъщ султан от всякога, Мехмед е отчайващо самотен. Той има нужда от подкрепата на своя приятел Раду и го привиква обратно в столицата Константинопол. Безпощадните наказания, които Лада налага на престъпниците, благоприятстват стабилността във Влашко, но тя няма да си отдъхне, докато всички не разберат, че границите на страната ѝ са неприкосновени. Единствено като унищожи всичко постигнато досега, Лада ще успее да изгради страната, за която мечтае.

Ревю „Влизам в мрака“. Ревю „На трона се възкачвам“ 

Не обичам да пиша ревюта на последни книги в поредица. Не обичам да се сбогувам с герои, които значат толкова много за мен, герои, които съм опознала постепенно, които чувствам не просто като истински, но и като мои приятели. Или дори врагове. Не обичам, когато краят е толкова близо, толкова реален и страшен. Още повече, че с всяка прочетена страница се страхувам за съдбата на героите, за това кой ще оцелее и кой – не, кой ще получи желаното или поне ще запази същността си. Героите в поредицата на Кирстен Уайт са ярки, безстрашни, свирепи и жестоки – все пак до един са потомци на владетели. Но те са и смирени, мили, излъчващи любов и доброта. Кой от кое ще получи обаче е важният въпрос. Има още

August Wrap Up & September TBR!

Резултат с изображение за september tumblr

Август бе последният ми работен месец (йей, малко почивка), но все пак успях да прочета доста книги, даже май това е най-успешният ми месец за годината. За това помогна най-вече колко добри бяха всичките книги, защото определено усилваха желанието ми за четене. Ето и кои са те:

1. „Джунглата на скакалците“ – Андрю Смит
Както казах и в ревюто си – „Джунглата на скакалците“ е най-откачената книга, която някога съм чела. Но и една от най-забавните и изпълнени със странни, интересни приключения и буболечки. Вече, ако видя богомолка, веднага се сещам за тази книга, преди да избягам надалеч с писък. Андрю Смит има талант и с удоволствие бих прочела още от творчеството му. Оценка: 3.75/5 звезди. Има още

Какво гледах през август 2018

de-films-film-bioskoop-bioscoop-276684571.jpg

Ако трябваше да задам тема на филмите, които гледам през месеца, тази за август щеше да е – филми, базирани върху книги. Половината от августовските ми попадения са точно такива, но за книжно плъхче като мен няма по-хубаво нещо. През август най-накрая успях да изгледам и филма, за който се подготвях преди месеци и той дори надмина очакванията ми – ‘Infinity War’.

Резултат с изображение за ready player oneReady Player One
Най-накрая изгледах ‘Ready Player One’ след като три години чаках тази екранизация и макар да не си спомнях повечето от детайлите, все пак прочетох книгата през 2015 година, аз много харесах филма, нищо, че по едно време се бях уплашила, че няма да ми допадне, но останах страшно доволна, държа ме в напрежение, изненадваше ме, а актьорите се справиха перфектно с ролите си. Ефектите определено бяха най-добрата част на филма, имаше толкова много експлозии, най-различни аватари, все пак се намираме в игра, но всичко изглеждаше напълно истинско и за момент забравих, че подобна симулация не е възможна в реалността. Музиката и препратките към всичко от осемдесетте години също бяха страхотни, но ми се ще да бяха малко повече, точно както в книгата. Има още