„Ярко пламтим“ от Кирстен Уайт

BrightWeBurn_KierstenBrazier_frontcover copy1534149265.6044.jpgМакар и по-могъщ султан от всякога, Мехмед е отчайващо самотен. Той има нужда от подкрепата на своя приятел Раду и го привиква обратно в столицата Константинопол. Безпощадните наказания, които Лада налага на престъпниците, благоприятстват стабилността във Влашко, но тя няма да си отдъхне, докато всички не разберат, че границите на страната ѝ са неприкосновени. Единствено като унищожи всичко постигнато досега, Лада ще успее да изгради страната, за която мечтае.

Ревю „Влизам в мрака“. Ревю „На трона се възкачвам“ 

Не обичам да пиша ревюта на последни книги в поредица. Не обичам да се сбогувам с герои, които значат толкова много за мен, герои, които съм опознала постепенно, които чувствам не просто като истински, но и като мои приятели. Или дори врагове. Не обичам, когато краят е толкова близо, толкова реален и страшен. Още повече, че с всяка прочетена страница се страхувам за съдбата на героите, за това кой ще оцелее и кой – не, кой ще получи желаното или поне ще запази същността си. Героите в поредицата на Кирстен Уайт са ярки, безстрашни, свирепи и жестоки – все пак до един са потомци на владетели. Но те са и смирени, мили, излъчващи любов и доброта. Кой от кое ще получи обаче е важният въпрос.

Още не мога напълно да осъзная колко много неща се случиха от започването на книгата, до нейния край. Имам чувството, че прочетох хиляда истории, всяка от тях различна от останалите, обединяващи се в нещо велико, вълшебно и много, много кърваво. Докато в предишната книга Раду и Лада Дракула се бориха със собствените си демони, всеки от тях преследващ различна цел, то в тази двамата се отправят един срещу друг, като всеки си мисли, че е по-прав от другия. За моя радост, присъствието на Мехмед бе най-малко в „Ярко пламтим“, защото макар той да се стреми да постигне всичките си мечти и да успява, с някои от целите му не съм съгласна и ми се ще да стои настрана – започнахме трилогията с Лада и Раду, правилно е и да я завършим с тях.

Ще започна с любимката си – Лада, която показа колко свирепа може да бъде още в книга втора, но тук продължава да изненадва и читателите, и подчинените си. Вече се разказват легенди за управлението на Лада, някои от които истина, а други пълна измислица. Всички във Влашко знаят обаче, че Лада е щедра към тези, които и помагат и не я предават, и жестока към останалите. В очите на враговете си Лада е чудовище, но в „Ярко пламтим“ виждаме и друга страна нейна страна – по-чувствителната, след като вече е изгубила толкова много от близките си приятели и още са на път. Лада преживя много в тези три книги – първо изгуби страната си, след това брат си, а сега не може да се довери на никого. За мен тя е най-силната героиня, защото дори след всички препятствия и предателства, продължава да стои гордо изправена, не се прекланя пред никого и със зъби и нокти защитава своето Влашко.

Докато четох предишните книги си мислех, че не харесвам Раду чак толкова много, но в третата осъзнах, че това не е така. Раду бе доста по-различен в „Ярко пламтим“ – най-накрая разбра, че не е нужно да чака другите да му кажат какво да направи, а може да действа и сам, макар отново да използва положението си за добро. Раду е единственият герой, който предпочита да заложи на любовта и близките си хора, вместо на властта и шанса за управление, различаващ се от Лада и Мехмед. Разбира се, имаше жестокости и от страна на Раду, все пак се намират във война, но те бяха далеч по-обмислени и сдържани – най-доброто качество на по-младият Дракула. Радвам се, че Раду намери щастие и в личен план, преодоля Мехмед и вечния стремеж да бъде до него, да му се докаже, и се концентрира върху новото си, пълно с любов семейство. Противоположно на Лада, Раду спечели много през тези години в Османската империя, може би дори най-много от всички герои.

Не обичам да се сбогувам с любимите си поредици и герои, но трябва. Толкова много обикнах света на Лада и Раду, че ще ми трябва време да осъзная, че следваща книга няма да има, но поне винаги мога да препрочета тази трилогия и да си припомня колко специална е. „Ярко пламтим“ е брилянтна, жестока, изпълнена с любов, приятелства и сражения, с нови начала и пропити с чувства завършеци. Препоръчвам я на всички – историци, романтици, приключенци или просто читатели. Няма да останете разочаровани!

Сърдечно благодаря на издателство Егмонт за възможността, която ми предоставиха! 

Източници на снимките: 1, 2, 3.

4 мнения за “„Ярко пламтим“ от Кирстен Уайт

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s