Любими цитати от „Вино от глухарчета“

141739_b.jpgЧетох тази книга доста дълго време, но сама съм си виновна, след като винаги ми изникваше нещо друго за четене или правене. Може би точно заради това не успях да се насладя максимално на историята, някои от моментите ми се струваха объркващи и сякаш нямащи никаква връзка с останалото действие, а сюжетът понякога ми се губеше и исках да се върнем към дните на Дъглас и Том, а не към всички останали герои, които ни бяха представени. Като забравим за това обаче, „Вино от глухарчета“ е една прекрасна книга за лятото, видяно през очите на децата и описано с изящните думи на Рей Бредбъри, събираща в себе си носталгия към безгрижните дни и нощи, към целодневните игри навън и срещите с приятели. Не мога да отрека таланта на Бредбъри, колко добре подрежда думите си и какво вълнение предизвикват те у мен, затова съм ви подготвила някои от най-любимите си цитати от „Вино от глухарчета“.

„Човек прави разни неща и не обръща внимание. А сетне внезапно оглеждаш се и изведнъж осъзнаваш какво правиш, и всъщност тогава е първият път, когато истински го правиш.“

„Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. … Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват.“

„Първото, което научаваш в този свят, е, че си глупак. Последното, което научаваш в този живот, е, че си останал все същият глупак.“

„Не си спомням някой някога да е побеждавал в нещо. Войната никога не носи победа, Чарли. В нея само се губи, а оня, който е загубил последен, той проси примирие. Единственото, което си спомням, е само загуби и мъка, и в края на краищата нищо добро. А краят, Чарли, това беше победа сама за себе си и тя нямаше нищо общо с топовете.“

„Разбираш ли, Том — прошепна Дъглас, — непременно трябва да успея да пропътувам по всичките тези начини. Да видя всичко, каквото има да се види. Но най-вече трябва да посещавам полковник Фрийли по веднъж, два, три пъти на седмица. Той е най-ценната от всички машини. Той приказва, ти слушаш. А колкото повече приказва, толкова по-далече те води и ти започваш да виждаш и да забелязваш най-различни неща. Той ти внушава, че си се качил на необикновен влак и Бога ми, наистина е тъй. Проходил е линията открай докрай и знае. А ето ни сега нас двамата, ти и аз, по същата тази железопътна линия, ала в самото ѝ начало, но толкова много са нещата, които има да се видят, да се подушат и да се направят, че ще ни трябва някой като стария полковник Фрийли за да ни подбутва и да ни подканя: отваряйте си очите, момчета, отваряйте ги, за да запомните всяка изминала секунда!“

„Дъглас почака цяла минута, докато да заглъхне шумът от тичащи нозе, ала шумът не спираше. Все още бяга, а не ми изглежда да се отдалечава, помисли си Дъглас. Защо не спре да тича? И отведнъж разбра, че това бил шумът на неговото сърце, в собственото му тяло. Спри! Той удари с ръка по гърдите. Спри да тичаш! Не ми харесва този звук! А после осъзна, че пресича моравата, минава край другите статуи, ала не разбра дали и те като него оживяват. Струваше му се, че не помръдват. Но всъщност и той самият се движеше единствено от коленете надолу. Останалата част от тялото му беше студена като камък и много натежала.“

„- Затова ти казвам, не ме напускай и не позволявай да те сполетява нищо лошо.
– Разчитай на мене – обеща Том.
– Ама мен не ме е страх от теб самия – обясни Дъглас. – Мен ме е страх от Господ, той да не обърка нещо.
Том се замисли над тези думи. – Не се страхувай, Дъг – успокои го Том. – И той се старае, доколкото може.“

„- Но по какво го разбирате? – запита тя. – Когато срещнете някой дракон, нагълтал гълъбица, нима познавате по перушините, полепнали покрай муцуната му? Това е то – тяло като моето прилича на дракон, цялото в люспи и бръчки. Драконът изгълта бялата гълъбица. Години минаха, откакто гълъбицата я няма. Дори не мога да си спомня как е изглеждала. Макар че я усещам. Тя все още е цяла вътре, все още е жива; от истинската гълъбица не е паднало ни едно перце. Знаете ли, има утрини през пролетта, а и през есента, когато се събуждам и си казвам: сега ще изтичам през ливадите в гората и ще набера диви ягоди! Или пък ще поплувам в езерото, или тази нощ ще танцувам до разсъмване! Но изведнъж с ярост откривам, че съм скрита в този стар и грохнал дракон. Аз съм омагьосаната принцеса в разрушената кула, заключена без излаз, в очакване на красивия принц.“

„„Среща на две души“… – Тя превъртя синия плик между пръстите си. – Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта. Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето, Уилям, и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект? Не зная. Зная само, че твоят ум беше там, моят ум беше тук и нашите следобеди не могат да се оприличат на нищо, изживяно от мене до днес. „

„Да си виждал някоя змия да запазва старата си кожа? Не си. А в леглото пред теб сега има само това – изрезки от нокти и стара, охлузена кожа от змия. Духнеш ли по-силно, ще се разхвърчат люспи. Важно е не това мое аз, което лежи сега тука, а онова мое аз, което седи на ръба на леглото и гледа към мене, и другото мое аз, което е долу и готви вечерята, или е легнало в гаража под колата, или чете в библиотеката. Само новите части струват нещо. Всъщност аз днес не умирам. Човек, който е създал потомство, никога не умира. Аз още дълго време ще бъда тука. Хиляда години от днес ще минат и цял един град от моето потомство ще гризе киселици в сянката на евкалиптите.“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s