Стихотворение: „Задръж звездите още миг“

7191e48df186c518d9a2e79a77f20770Това е публикацията, за която съм най-притеснена, защото ще ви представя едно стихотворение, което написах след прочитането на книгата „Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан. Дълго мислих как да предам чувствата си от романа, докато не се появиха в ума ми в тази форма. Стихотворението е свързано със събитията в книгита, но може да се чете и самостоятелно, надявам се, и е първото, което някога публикувам. Надявам се да ви хареса и дори да ви подтикне да погледнете романа, защото историята, която се разказва в него, е страхотна!

Задръж звездите още миг,
защото утре може и да няма,
задръж за мене спомена велик,
защото време не остана.

Момиче и момче обикновени
бяхме щом започнахме това,
не искахме да бъдем разделени
от безкрайни и жестоки правила.

Бунтувахме се с сили вечни,
разпитахме и тук, и там,
посетихме чак места далечни
без да мислим какво е срам.

Но нали живеем още в свят тъй нов,
не познаваме ний друго благо,
трябваше да чуят жалния ни зов
и да ни оставят да живеем драго.

Щом условието научихме веднага
не звучеше то като присъда,
но усмивките угаснаха на прага,
как можах такъв глупак да бъда.

И ето ни сега отново,
след всичко що сме преживели,
сами, на тъмно и без слово,
поне косите ни да бяха посивели.

Задръж звездите още с нас,
искам тук да сме безкрайно,
задръж момента още час,
да продължим да се
обичаме тъй
все
от
дай
н
о

6 мнения за “Стихотворение: „Задръж звездите още миг“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s