„Абсолютно забележителна история“ от Ханк Грийн

215630_bПрибирайки се от работа около три сутринта, Ейприл Мей се натъква на гигантска скулптура – триметрова статуя на робот трансформър в самурайска броня. Поразена от нейното излъчване и от майсторството на изработката, Ейприл заснема видео със своя приятел Анди, което заедно качват в Ютюб. На следващия ден Ейприл открива, че видеото се е превърнало в суперсензация. Животът й напълно се преобръща… Карлове се появяват в още десетки градове по света, но Ейприл е първата, която ги е заснела. Сега тя трябва да се справи с последствията, които събитието оставя върху целия й живот… И всичко това, докато се опитва да разбере не само какво са Карловете, но и какво искат от нас.

Няма да лъжа, побързах да се запозная с творчеството на Ханк Грийн най-вече заради роднинската му връзка с Джон Грийн, чиито книги много харесвах преди няколко години. Даже когато започнах „Абсолютно забележителна история“ нямах никаква идея за какво се разказва и леко се съмнявах, че ще е толкова забележителна, колкото казва заглавието. Да, ама не. Когато си зает с учене за изпити, дори най-малкото нещо ти се струва по-интересно от това, но пък идеята да прекараш още няколко часа взирайки се в страници най-често не е от приятните. Търсиш нещо забавно, с бързо развитие, модерно, интересно и необичайно – сериал? Не! „Абсолютно забележителна история“, защото включва всичко изброено, че и още много, докато гони скуката и те държи на ръба на стола/дивана/леглото… ох, даже си паднал, докато се опитваш да смогнеш с историята.

imageПредставен ни е животът на Ейприл Мей, която една късна вечер, случайно или не, преплита пътя си с огромна статуя на робот – Карл. Следват видеа за Ютуб, заснети с помощта на отзивчивия ѝ приятел Анди, гостувания в телевизията, спекулации за произхода на Карл, драми, агенти, нови запознанства, милиони последователи, цикли, книги, пари, загадки, хейтъри, самолети, любов, сънища, разговори с президента, ръце, нападения и гроздово желе. Ханк Грийн определено знае как да пише истории, а героинята му Ейприл Мей – как да се забърква в неприятности.

Много ми допадна това, че историята е разказана от името на Ейприл, която даже често се обръща директно към читателя, защото така я усетих по-близка и се почувствах част от това, което създаде. Книгата върви бързо, всяка от главите е страшно интересна, защото постоянно се случва нещо, а Ханк Грийн пише така, че да се хареса на всички и макар героинята му да е на двадесет и три и по-достъпна за младежите, тази книга би допаднала на хора на всякаква възраст. В нея има и интересни послания – как, като хора, трябва да се обединяваме по-често, но и да мислим сами кое е най-доброто за нас, а не да се влияем от мнението на другите. Не бива и да реагираме прибързано ако на планетата ни изведнъж се появи същество (или статуя) с извънземен произход, но най-вероятно няма нужда от този съвет, защото правителството ще се опита да го покрие бързо-бързо. Освен ако някой не го качи в социалните мрежи преди това!

imageВсъщност все още не съм съвсем сигурна какво мисля за Ейприл, защото макар да се прояви като доста силен персонаж, със собствено мнение, което не се страхува да изрази и с цел, за която няма да спре да се бори, тя бързо се превърна от човек в инструмент за слава. Ейприл е перфектен пример и за обсебването от социалните мрежи – от човек, който няма Туитър, тя стана същество, споделящо всяка своя секунда в онлайн пространството. За нея то бе сцена за изява, развлечение и приход. Дори след опит за нападение тя веднага започваше лайв, а след това звънеше на приятел или полицията. Ейприл имаше и сериозен проблем с връзките си с хората, защото всяка по-голяма проява на привързаност от приятелката ѝ я караше да се затвори в себе си, но в същото време постоянно копнееше за вниманието на хората и преуспяваше от него. Определено една по-различна героиня, но не в положителен смисъл.

Мая, приятелката на Ейприл, и Анди харесах повече, защото бяха по-земни и не живееха за брой гледания или ретуитвания. Повечето пъти им съчувствах, защото си личеше колко много ги е грижа за Ейприл, но и как тя често забравя за чувствата им и ги използва за лични цели. Книгата всъщност ще има продължение, което аз не знаех, когато я започнах, но краят ѝ бе толкова влудяващо отворен, че не знам как ще го дочакам, но се надявам в него да се наблегне малко повече на Анди и Мая или поне Ейприл да спре да бъде толкова самовлюбена.

„Абсолютно забележителна история“ е като увеселително влакче, в което има крайна цел – разбирането на причината защо Карловете са посетили Земята – но, за да бъде достигната, героите трябва да преминат през куп препятствия, загадки и кодове, като междувременно си напомнят да работят заедно, защото всичко е прекалено сложно и прекалено много за сам човек. Далеч не очаквах тази книга да ме погълне по този начин, но и хич не съжалявам. Ако искате и вие да се почувствате така – прочетете я!

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s