„Мрачните красавци“ от Меган Шепърд

GrimLovelies_Megan Shepherd-cover1547022310.673.jpgАнук мечтае да бъде като Хубавите – да носи дрехи по последна мода, да кара бързи коли и да притежава свободата да се влюби. Но тя не би могла да постигне нищо от това. Защото Анук не е човек. Тя е зверче – животинка, превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята повелителка Мада Витора. Всичко се променя, когато Анук открива вещицата в локва от кръв – и е обвинена в нейното убийство. Сега Анук и останалите зверчета трябва да открият истинския убиец, преди преобразяващото заклинание да изчезне. Ако се провалят, те ще изгубят единствения живот, който някога са познавали… но ако успеят, ще се сдобият с по-голяма сила, отколкото някой изобщо е мечтал да притежава.

„Мрачните красавци“ ме привлече с оригиналния си сюжет за животни, превърнати в хора, с единствената цел да служат на вещицата Мада Витора, държаща под контрол част от Париж. В книгата ви очакват много заклинания, гоблини, гаргойли, описания на красивия Париж, където живеят Хубавите – хората в тази история, магически кралски особи и зорки гарвани, не изпускащи от поглед нашите герои. В главната роля е едно от зверчетата – Анук, която е прислужница на Мада Витора до момента, в който не я открива мъртва и изведнъж всичко започва да се променя. Има още

„Игра на живот“ от Кен Гримуд

215268_b.jpgКакво ще стане, ако можете да изживеете живота си отново?
Джеф Уинстън не знае, че му е даден този шанс.
Докато не умира.
И се събужда двадесет и пет години по-млад.
И изживява друг живот. И отново, и отново…
Може би един от тези животи ще е правилният.

Преди тази книга да бъде преиздадена, дори не бях чувала за нея, така че се чудих доста дали да я прочета. Спечелиха ме обаче думите на едно от лицата зад Orange Books, затова реших да ѝ дам шанс, а и преди година прочетох „Първите петнайсет живота на Хари Август“, която много харесах и също разказва за човек, прераждащ се отново и отново след като умре, но макар там той да не знае кога ще дойде смъртта му и винаги да се събужда като дете, тук идеята е по-различна – главният герой винаги умира на една и съща дата и се връща 25 години по-рано, на осемнадесет и в разцвета на силите си. Има още

Какво гледах през януари 2019

d4a849b45fcc7fae8478512f7f27bdfb

Месец януари е натоварен и тежък за студентите, но аз все пак успях да изгледам доста филми и да приветствам завръщането на любимите си сериали. Този месец започнах да гледам и селекцията за тазгодишните Оскари, които мисля, че ще задминат дори миналогодишните, защото до момента всички филми са страхотни! А ето и какво гледах през януари:

ФИЛМИ

Резултат с изображение за XII АXII А
Първият ден на януари е може би най-мързеливият в цялата година, затова аз често го прекарвам в компанията на някой филм и, разбира се, много храна. ‘XII A’ бе тазгодишният ми избор, къде диктуван от роднини, къде от мен самата. Не очаквах много от филма, все пак гледах и първата част, която бе хубава, но не мислех, че ще ни предложат нещо ново за втората. Е, не е за наградите Оскар, не е и особено изненадващ и изпълнен с дълбоки послания, но бе забавен, разтоварващ и приятен. Интересно бяха представили последната училищна година – донякъде припокриваща се с истината, донякъде – не. Абе, посмяхме си се. Има още

„Златната кула“ от Холи Блек и Касандра Клеър

magisterium_11537273896.1604Калъм Хънт е бил и герой, и аутсайдер, бил е сила на доброто и носител на злото. Въпреки че вратите на Магистериума са отворени за него, той не се чувства съвсем на място там. Най-малкото защото усеща обидата и страха у другите… В началото на последната му година в магическото училище той усеща още по-голяма несигурност. С малки изключения той е чужд за повечето от съучениците си. Спотаен мрак все още го преследва из коридорите, а най-тежкото изпитание се задава като черна бездна…

Ревю „Медната ръкавица“. Ревю „Бронзовият ключ“. Ревю „Сребърната маска“

Тези дни явно ми върви на завършване на поредици, защото казвам край на още един литературен свят. Много съм щастлива, че преди четири години реших да започна поредицата „Магистериум“, макар тогавашните ми съмнения дали ще ми хареса или вече съм надраснала подобни книги, защото в противен случай дълбоко бих съжалявала сега. Още не ми се е случило да не харесам нещо, което Касандра Клеър е написала, а двете с Холи Блек, известна с детските си романи, успяват да направят историята на Калъм Хънт подходяща както за деца, така и за малко по-големи. Има още