Прочетено напоследък #3

spring-reading-today-170510-tease_71c2ded592f473320ab38d57bec75ea4.jpg

Университет приключи за следващите три месеца и макар на негово място да дойде работата, пак ще ми остава малко повече време за четене. Преди да започна да мечтая за полусвободното лято обаче, нека се върнем към прочетеното през последните два месеца и половина. 

1. „Малки пожари навсякъде“ – Селест Инг
Напоследък имам късмета да попадам все на хубави книги, но „Малки пожари навсякъде“ надмина всичките ми очаквания. Историята за един перфектен на пръв поглед град, който обаче крие доста несъвършенства, погледнеш ли отблизо, обсеби дните ми и всяка прочетена страница бе чисто удоволствие. Героите на Селест Инг са едни от най-пълнокръвните, за които съм чела, с разчустващи истории и индивидуални качества. Сюжетът бе толкова многопластов, че не е възможно да ти стане скучно, а обратите ме изненадаха до един. Препоръчвам тази книга на всички, заслужени 5/5 звезди.

2. „Песен за Ахил“ – Маделин Милър
Мислех си, че ще харесам „Песен за Ахил“ повече от „Цирцея“, защото героят Ахил ми е по-познат от нимфата Цирцея, но стана обратното точно заради Ахил. За мен той бе твърде голям егоист, че да го харесам, и не той, а спътникът му Патрокъл направи историята такава, каквато очаквах, че ще бъде – красива, невероятна и страшно приятна за четене. Маделин Милър за втори път не ме разочарова и ми поднася едно съкровище, макар и вторият му главен герой да не е от любимите ми. Това всъщност показва колко добра писателка е – с дебютния си роман ме кара едновременно да не харесвам героя, но да се влюбя в историята. Определено си заслужава прочита – ревю тук, оценка: 4/5 звезди.

3. „Достатъчно е, че те има“ – Малгожата Гутовска-Адамчик
Продължавам списъка с прочетени книги с един роман, който бе изненада за мен. Много рядко чета книги, които не са от български или английски/американски автори, а „Достатъчно е, че те има“ е една от тях. Книгата бе лека и кратка, без разделение на глави, а история – възможно най-истинска и изпълнена с тийнейджърски препятствия и проблеми. За съжаление не харесах изобщо главната героиня, бе ми много наивна и прекалено песимистична, но бе интересно как ще излезе от ситуациите, в които сама успя да се вкара. Ревю – тук, оценка: 3/5 звезди.

Резултат с изображение за queen of air and darkness tumblr4. „Кралица на въздух и мрак“ – Касандра Клеър
Касандра Клеър е кралицата на ърбън фентъзито, а последната книга от „Тъмни съзаклятия“ си заслужаваше всяка секунда чакане! Клеър за пореден път ме изумява с дълбочината на сюжета си, с всички тези герои, които са толкова много, но някак си успява да отдели достатъчно внимание на всеки от тях и едновременно да преплете историята им в едно изумително цяло. В „Кралица на въздух и мрак“ има от всичко – магия, пътувания през интересни земи, проклятия, чувства, любов, зараждащи се приятелства и нестихваща надежда. Книгата е най-обемната досега, но подробностите са толкова много, че някои от тях остават само загатнати и приготвени за следващата поредица. Всичко на Касандра Клеър си заслужава четенето, а оценката е 5/5 звезди. Повече подробности – тук.

5. „Призрачната гора“ – Мат Хейг
Винаги е много приятно, когато започнеш някоя книга и я завършиш още същият ден, а случаят с „Призрачната гора“ бе точно такъв. Това е една лека, интересна и бърза за четене детска книжка, базирана на скандинавската митология, разказваща за брат и сестра, които след загубата на родителите си се отправят към Норвегия, където просто не могат да стоят далеч от неприятности. Но и как биха могли, когато гората срещу къщата им сякаш шепне имената им и чака да бъде посетена. Очакват ви приключения, множество интересни създания, магически моменти и забавни случки. Още за книгата в ревюто ми, оценка: 3.5/5 звезди.

6. „Зимата на вещицата“ – Катрин Арден
През май месец ми вървеше най-вече на приключване на поредици, а трилогията на Катрин Арден не е изключение. За последен път се наслаждаваме на историята на Вася, която продължава да е все така магична и изумителна. Книгата ми хареса много, макар да ми липсваше нещо, може би присъствието на Маря, която много харесвам, или пък на моменти действието ми се струваше по-бавно, отколкото съм свикнала с тази трилогия, но все пак успях да се насладя максимално на „Зимата на вещицата“ и последните ни срещи с героите в нея. Ревю – тук, оценка: 4/5 звезди.

7. „Кралство на пепелта“ – Сара Дж. Маас
Дойде време за едно от най-тъжните сбогувания в литературните ми пътешествия, а именно това с първата поредица на Сара Дж. Маас – „Стъкленият трон“. Години наред нямах търпение за следващата книга, а ето че последната вече е тук. И то каква! „Кралство на пепелта“ е една от най-мрачните книги в поредицата, но и една от най-удовлетворяващите, защото всичките ми любими герои най-накрая се срещнаха и обединиха сили срещу злото. Сара за пореден път пише нещо великолепно, което трябва да се прочете, за да се усети. Битките във финала не стихват нито за миг, героите нямат и минути за почивка, читателя с тях – също. Всичко водеше до тук и всяка стъпка си заслужаваше. Невероятна книга, заслужаваща много повече от 5/5 звезди. По-подробно – тук.

Резултат с изображение за truly devious tumblr8. „Мистерия в „Елингам““ – Морийн Джонсън
Отдавна не бях чела някоя хубава мистерия, затова реших да разнообразя фентъзито с този страхотен роман от Морийн Джонсън! Книгата се чете страшно бързо, както повелява на добрите мистерии, а историята е завладяваща, с много изненадващи моменти и разкрития, които изобщо не очаквах! Главната героиня веднага ми стана много скъпа и ме изненада с остър ум, смелост и дързост, приятелите ѝ – също, както и с различните неща, с които се занимават. Много обичам атмосферата на училища пансиони и се радвам, че я усетих така добре тук, а оценката ми е 4.5/5 звезди. Повече – тук.

2 мнения за “Прочетено напоследък #3

  1. Абсолютно офтопик, ама благодаря за удоволствието от последната снимка! Погледни само тези цветни, твърди, еднакви по размер корици! Знам, че не всички англоезични издания са такива, но от известно време ми прави впечатление колко често виждам по български маси и лавици мазало от черни, сиви и кафяви нюанси, в което и най-красивата тъмна корица не може да направи впечатление.

    И за да не е само офтопик – ще се радвам да прочета пълно ревю на „Малки пожари навсякъде“ – както и самата книга, предполагам 🙂

    Liked by 1 person

    • Съгласна съм напълно с първото! За съжаление така и не написах ревю на „Малки пожари“, но книгата ме впечатли толкова много, че седмици по късно не можех да спра да мисля за нея, дори и в момента се сещам за някои случки. Невероятна е! ❤

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s