„Злият крал“ от Холи Блек

318.jpgСлед изумителното разкритие, че Оук е наследник на трона на Царството на феите, Джуд трябва да опази малкия си брат. За да го постигне, тя сключва сделка със злия крал Кардан, в замяна на която той се заклева да ѝ служи една година и един ден. Така тя се превръща в истинската, но тайна власт зад трона. Управляването на постоянно променящите се политически съюзи в Царството на феите е достатъчно трудно, дори и Кардан да беше лесен за контролиране. Но той прави всичко възможно, за да я унижи и подкопае авторитета ѝ, макар и привличането му към нея да не е намаляло. Когато става ясно, че някой от обкръжението на Джуд възнамерява да я предаде, застрашавайки не само нейния живот, но и на всички, които обича, тя трябва да открие предателя и да се пребори със собствените си объркани чувства към Кардан, за да запази властта си в света на феите…

Ревю „Жестокият принц“

Прекланям се пред таланта и въображението на Холи Блек, защото отдавна не бях чела книга, чийто край да ме остави безмълвна, взираща се в страниците и неспособна да осъзная какво, по дяволите, се случи току-що. Вече няма как да не се считам за почитател на творчеството на Холи Блек, след като и двете нейни книги ме оставиха с толкова много чувства, които постепенно да превъзмогвам. Дори не мога да преценя коя от двете книги ми хареса повече – „Жестокият принц“ с въвеждането в света, който постепенно обикнах толкова много, и всичките му закони, предупреждения и опасности, или „Злият крал“, в която политиката достига едно съвсем ново ниво, героите – също, водени от своята цел, преодоляващи същноста си и жертващи всичко, за което са се борили.

Често вторите книги в някоя трилогия не са толкова добри, колкото първите, но това далеч не може да се каже за „Злият крал“. Действието тук започва пет месеца след края на предишната книга, но толкова много неща са се променили – Джуд вече не живее при втория си баща, Мадок, защото все пак го предаде, възкачи на трона елф, когото и двамата мразят, а брат си и наследникът на короната, за чието царуване Мадок се бореше силно, изпрати в света на смъртните. Доста самоуверени постъпки за човешко момиче. Още повече, че Джуд вече не говори с близначката си Тарин, след като тя избра да се омъжи за елфа, който обещаваше любов и щастие на самата нея, а живее при човека, когото не само ненавижда от дълги години, но и от когото не може да стои далеч – върховният крал на Елфхейм, Кардан.

Няма как едно от най-любимите ми неща в книгата да не е играта на котка и мишка между Джуд и Кардан, които едновременно се мразят толкова много, но и постоянно търсят присъствието на другия. Е, не помага и факта, че Кардан е под властта на Джуд, на която е задължен да служи в продължение на година и един ден, но това време изтича притеснително бързо. Никой не трябва да разбира за истинската роля на Джуд – да ръководи вълшебното кралство, с която тя се справя повече от перфектно, освен когато бива унижавана от приятелите на Кардан, подценявана от всички останали и пренебрегвана на военните съвети. Джуд определено обича предизвикателствата, но освен това обича планирането, тайните съюзи и да действа тогава, когато най-малко очакваш. Отмъщенията ѝ са сладки за нея и горчиви за всички останали, а борбеност и хъс не ѝ липсват дори когато е в най-безнадеждната ситуация. Обожавам я!

Не мога да бъда толкова категорична за Кардан обаче, който не спира да ме изненадва и с добро, и с лошо. Когато тъкмо си помисля, че младият крал има разумна глава на раменете, която несъмнено ражда страхотни планове и идеи, той показва, че не знае как да се държи нормално и човешки с важните хора в живота му. Така де, все пак е елф, вечно заобиколен от хора, готови да изпълнят и най-малкото му желание, освен когато не остане сам и не осъзнае, че всъщност няма толкова много хора, които да се интересуват истински от него. Кардан имаше и своите впечатляващи моменти, в които доказа, че всъщност се интересува от Джуд и иска тя да е в безопасност, докато, разбира се, не се случеше нещо, което отново да промени мнението му. Точно тази негова променливост, или най-обикновено криене на чувствата, не може да ме накара единствено да го харесвам или мразя, затова отношението ми към него също е несигурно.

В още нещо обаче съм сигурна на сто процента – изумлението ми от политическата система, която Холи Блек създава, и която е толкова сложна, многопластова, изпълнена с несигурности, страшно много тайни и обрати. Колкото и да се опитвам, не мога да предвидя нито едно от нещата, които биха могли да се случат, някой герой винаги ме изненадва и предприема различен ход от очаквания, който пък преобръща действието изцяло! Чист майсторлък! Ако и вие искате да се удивявате, изненадвате, да въздишате по героите и променливите им чувства – „Злият крал“ е за вас! Само след приключването на книгата не ме винете за всички емоции, защото определено ще са много.

Най-сърдечно благодаря на издателство Ибис за гласуваното доверие! 

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s