Какво гледах през февруари 2020

bd95742f60f17031e6e10d873ad6289a

Време е за февруарската филмова равносметка, която е най-голямата до момента, но след като февруари бе последният ми полусвободен месец преди началото на новия семестър, нямаше как да не се насладя на тези мигове свобода и да не ги прекарам с някоя интересна история. А кои са моите фаворити – ще прочетете долу!

ФИЛМИ

Резултат с изображение за „miss americana“Miss Americana
Започвам месеца с документалния филм за Тейлър Суифт на ‘Netflix’, който представя една сурова, честна и разкриваща страна на тази невероятна изпълнителка, докато показва как тя самата се е научила да използва гласа си не само за развлечение на хората чрез песни, но и за да ги подтикне да се борят за това, в което вярват. Голяма почитателка съм на Тейлър Суифт, винаги съм я харесвала и щом разбрах, че ще излиза неин документален филм се развълнувах страшно много. ‘Miss Americana’ е толкова прочувствен, изпълнен с емоция и разказващ за някои от най-тежките и най-добрите моменти на Тейлър, че няма как да ви спести някоя и друга сълза. Разкрит е процеса по писането на албума ‘Lover’ и части от ‘Reputation’, както и какво всъщност е да си жена-изпълнител в тази индустрия, особено след толкова много години на сцената. След този филм заобичах Тейлър Суифт още повече – има нужда от повече изпълнители като нея!

Резултат с изображение за „joker poster“Joker
Ще започна с признание – не съм гледала почти никакви филми от DC поредицата и… не съм гледала нито една Батман екранизация. Нито една! Дори не знам почти нищо за Батман, а само, че негов противник е Жокера, който пък ми е познат от ‘Suicide Squad’. ‘Joker’ обаче не обещава нищо, свързано с който и да е предишен филм, а представя един нов поглед над възникването на този образ, промяната в мисленето и държанието му, залагайки на психологическия профил и показва как влияе непрестанното лошо държание на хората към някой човек, малтретирането му, постоянното му игнориране и едва ли не изгонване от обществото. Тук далеч нямаме епични битки, комиксови моменти или дори забавление, а едно непрестанно напрежение, мъка, тъга и трагичното падение на една душа. Филмът е тежък, но забележителен! Играта на Хоакин Финикс е на недостижимо ниво, а целият сценарий е просто невероятен. Препоръчвам ‘Жокера’ горещо!

Резултат с изображение за „honeyland“Honeyland
През февруари изгледах още един документален филм, а именно номинираният за два Оскара ‘Honeyland’ от съседите ни от Северна Македония. Очаквах една обикновена история за жена, занимаваща се с отглеждането и пазенето на пчели, но получих един забележителен, много емоционален и дори ядосващ разказ за живота на хората в малките, отдалечени и забравени села, за баланса между хората и природата и колко важен е той, както и за нарастващата заплаха от глобалното затопляне, увеличаваща се допълнително след действията на хората. Изключително рядко гледам документални филми, да не кажа никога, но този ме впечатли страшно много с това колко е истински и как добре показва реалността, в която живеят много хора от Балканите. Може да се каже, че има представени и антагонисти, които пък напомнят за упадъка на обществото и колко грешно е да не се грижим за природата така, както тя се грижи за нас. ‘Honeyland’ е страшно тъжен филм – от темите за природата, животните и пчелите до обикновените взаимоотношения между хората, между майка и дъщеря. Но пък е важно тази реалност да не се крие, а тези послания да продължат да бъдат напомняни – пазете природата, защото без нея сме нищо.

Резултат с изображение за „little women“Little Women
Като любител на книгите малко ме е срам да призная, че никога не съм чела „Малки жени“, но пък с излизането на поредната екранизация по романа нямах търпение да се запозная с историята и то разказана от такъв невероятен актьорски състав. В центъра на сюжета е семейство Марч и четирите им дъщери, всяка от които така различна от останалите, със свои собствени и неповтарящи се мечти и таланти. Филмът разказва за неволите на момичетата, порастването им от мечтаещи млади дами, до вече сблъскали се с живота жени. И четирите героини, представени от невероятните Сърша Ронан, Ема Уотсън, Флорънс Пу и Елиза Сканлън, са изпипани до съвършенство и толкова реални, че няма как зрителя да не се припознае в поне една от тях, а защо не и във всяка по малко. Тимъти Шаламе също подпомага за вълшебството на филма с ролята си на приятел и съсед на момичетата, за радост на гледащите. Препоръчвам този филм с две ръце – прекрасен е и си заслужава да бъде изгледан!

Резултат с изображение за „let it snow poster“Let It Snow
Кой е казал, че коледните филми трябва да се гледат само през декември? След като покрай празничния сезон не успях да изгледам този дългоочакван от мен филм, реших да се посветя на него през февруари. Чела съм книгата, върху която е базиран, цели два пъти, но всъщност не помнех нищичко от нея, така че преживяването за мен бе напълно ново и откъснато от първоизточника. Не успях да се сдържа и да не проверя обаче някои неща от Уикипедия, след което осъзнах, че екранизацията всъщност няма почти нищо общо с оригинала! Това не ме спря от харесването на филма, все пак имаме няколко романтични, комични и страшно очарователни истории, преплитащи се в едно, представени ни от някои от любимите ми актьори, затова и оставам само с положителни впечатления. А ако на вас вече ви липсва коледното настроение – насладете се на една негова доза с ‘Let It Snow’!

Резултат с изображение за „the irishman“The Irishman
Следващ в списъка е може би най-дългият номиниран филм от тази година, а именно ‘The Irishman’ със своите цели 3 часа и половина! В началото леко ме бе страх да го започна, но пък истинската история за наемния убиец Франк Шийрън, работещ за американската мафия бързо привлече интереса ми и филмът всъщност доста ми хареса. Честно казано, мисля че историята би могла да се представи малко по-сбито, но пък така научихме доста интересни неща за живота на Шийрън и всички хора, за които е работил, както и кой всъщност е Джими Хофа, важна личност сред профсъюзите в Америка, и как е умрял. Мартин Скорсезе е подбрал доста влиятелни и талантливи актьори, сред които Робърт Де Ниро, Джо Пеши и Ал Пачино, които просто са създадени за мафиотски роли и те карат да забравиш, че случилите се събития са истински. Добър филм!

Резултат с изображение за „marriage story“Marriage Story
Време е и за последният от номинираните за Оскар за най-добър филм – ‘Marriage Story’, който разказва за една двойка – актриса и режисьор, преминаваща през развод и как се отразява това на взаимотношенията им. В главните роли имаме Скарлет Йохансон като Никол и Адам Драйвър като Чарли, двама невероятни актьори, които много харесвам, но пък които някак си не успях да приема стоящи един до друг – нещо мъничко им липсваше. Играта им обаче бе феноменална, а и има нещо странно интересно да гледаш как двама души се карат помежду си. Лора Дърн участва като адвоката на Никол и също е впечатляваща в ролята си. Бе интересно да проследя подобна история.

Резултат с изображение за „the two popes“The Two Popes
Сама не мога да повярвам, че реших да изгледам този филм, защото нито съм особено религиозна, нито знам каквото и да било за папата, делата, които върши и законите, които спазва, но щом чух, че от ‘Netflix’ излиза филм, повлиян от истински събития покрай новия и стария папа, и след като бе номиниран за няколко награди Оскар, ми стана интересно да разбера какъв точно е. Филмът разказва за оттеглянето на папа Бенедикт XVI, събитията, довели до това и последвалото избиране на папа Франциск. Представена е и промяната в Църквата, преминаването от старите традиции към постоянно променящото се настояще, и са показани наяве много от греховете на Църквата и кардиналите ѝ. ‘The Two Popes’ бе доста интересен, на моменти дори забавен – Джонатан Прайс и Антъни Хопкинс са изумителни в ролите си. Няма да коментирам дали филмът е автентичен, защото нито съм запозната с което и да е от събитията, нито смятам, че екипът е целял да постигне такава точност, все пак не говорим за документалка, но мисля, че от него все пак би могло да се научи много. И заслужава да се види!

Резултат с изображение за „birds of prey poster“Birds of Prey: And the Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn
Още с излизането на ‘Suicide Squad’ се влюбих в Харли Куин и начина, по който Марго Роби я представя, затова и бях страшно развълнувана за излизането на ‘Birds of Prey’! Много се радвам, че Харли получи свой собствен филм, защото, нека сме честни, тя бе най-добрата част от ‘Suicide Squad’ и напълно спаси филма. Тук е показано отделянето ѝ от Жокера, справянето на Харли с реалния свят сама, без защитата на г-н Ж, което си е доста сложна задача, особено след като разбира, че почти целия Готъм се опитва да си отмъсти и да я убие. Забърквайки се в още повече неприятности и в делата на доста влиятелна личност, Харли се среща с още няколко доста badass жени, с които щом престанат да се опитват да се избият взаимно, завързва интересна група за справяне с престъпниците. Като почитател на екшън филмите си умрях от щастие колко много битки, кръв и цялостен екшън имаше във филма, а динамиката между главните героини бе прекрасна за проследяване. Марго Роби пък продължава да е невероятна в ролята си на Харли, която, ако изобщо е възможно, обикнах още повече! Препоръчвам го горещо!

Резултат с изображение за „to all the boys i still love you poster“To All the Boys: P.S. I Still Love You
След излизането на първия филм, посветен на трилогията „До всички момчета, които съм обичала“, веднага се влюбих в актьорския състав и цялата продукция на ‘Netflix’, а сега съм още по-щастлива, че втора част вече също излезе. Тук се включва поредният от възлюбените на Лара Джийн – Джон Амброуз Макларън, който връща отговор на едно от писмата на нашата героиня, което тя е смятала за загубено, а от там следва вихрушка от емоции, объркване и забавление. Първоначално не бях сигурна за ролята на Джордан Фишър като Джон Амброуз, но пък играта му ми допадна много и мисля, че наистина вдъхна живот на персонажа! Отново имаме прекрасните Лана Кондор и Ноа Сентинео в главните роли, които да стоплят сърцата ни, изнервят душите ни и да ни забавляват. Много сладък, очарователен и разтоварващ филм – ‘Netflix’ за пореден път са се справили страхотно, макар и някои от детайлите във филма да се различаваха от тези в книгата!

СЕРИАЛИ

Резултат с изображение за „the witcher tv show“The Witcher
След успеха на ‘The Witcher’ и многото положителни мнения за сериала нямаше как да го пропусна, и макар след известно време – най-накрая го изгледах! Определено останах впечатлена – светът е интересен, героите още повече, с техните комплексни взаимоотношения и загадъчно минало, а магията и чудовищата, макар по-малко, отколкото би ми се искало, също те въвличат в атмосферата. Интересен похват на разказване са смесените времеви линии, защото действието не се развива хронологично, а зрителя бива прехвърлян из сцени преди започването на войната и след избухването ѝ. Лично аз малко се обърках точно на самия край, защото не бях сигурна кога се случват последните действия, и някои неща ми се сториха недостатъчно обяснени, но за въвеждащ сезон бе доста интересен, а сега, след тези финални сцени и многото останали въпроси, остава само да чакаме втори сезон.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s