„Мраколуние“ от Джей Кристоф

mrakolunie-nivganosht-3-30Многото бяха един.
И пак ще бъдат.
Трябва да възстановиш целостта на счупеното, Мия. Трябва да върнеш вълшебството на света. Да възстановиш равновесието между нощта и деня, както е било в началото. Едно слънце. Една нощ. Една луна. Равновесие.

Ревю „Нивганощ“. Ревю „Божигроб“

Най-накрая дойде време да прочета и завършека на трилогията „Нивганощ“ – „Мраколуние“, която бе още по-комплексна от предшественичките си. Този път нямаме прескачане между миналото и сегашното действие, а историята е праволинейна, започваща от там, където завърши „Божигроб“ – убиването на кардинал Дуомо, отвличането на Йонен и неуспешното убийство на Юлий Скайва. В „Мраколуние“ най-сетне научаваме отговорите на всички въпроси, които сме си задавали някога, както и може би най-интересното от всичко – кой ли слага тези влудяващи, но толкова забавни бележки под линията?

A little update on Mia. The start took forever because for some reason the previous layers of oil were lifting when I was starting to paint new ones. I gave the painting a week between layers. It’s a bit better but still not 100%. I’m going to try...Любимата ни убийца, Мия Корвере, изведнъж освен за себе си, трябва да се грижи и за някой друг, а именно по-малкият ѝ брат Йонен, когото тя доскоро считаше за мъртъв. Момченцето обаче освен, че се държи като разглезено дете заради това, че е бил отгледан от Юлий Скайва – най-важният човек в републиката, бащата на Йонен и Мия и човекът, когото Мия най-силно жадува да убие – но е и с нрав точно като на Мия – непокорен, буен и много, много проклет! О, на всичкото отгоре е и здрачин! Мия обаче не би се отказала и въпреки трудностите бавно, бавно започва да свиква с нововъзродената си роля на сестра, готова на всичко, за да защити малкото си братче, единственият ѝ жив роднина, който не заслужава да бъде наказан за действията си. Именно любовта на Мия към Йонен е разковничето, поддържащо нейната човешка същност, едничкото, непозволяващо ѝ да забрави коя и какво е.

Любовта на Мия към Ашлин е другата важна част, заради която Мия все още не се е превърнала в безчувствена машина за убиване, защото макар Ашлин да е вършила много лоши неща в миналото си, признавам ѝ едно – това момиче може да обича силно, а лоялността ѝ няма край! Малък проблем възниква когато, изненадващо, загадъчният помощник на Мия се оказва не кой да е, а Трик – нейният бивш любим и момчето, което Ашлин собственоръчно уби, който се е завърнал от мъртвите, за да поведе Мия на почти самоубийствена мисия в търсенето на Луната. Сякаш историята не е достатъчно объркана и без тези детайли. Но дори объркването на читателите не може да се сравни с неловкостта между тримата ни герои, която, за наша радост, постепенно изчезва в името на Мия – какво ли не правим за любовта.

I’m terrified to read DarkdawnПоявата на Трик е повече от желана, след като се оказва, че за да го убиеш отново ще са нужни доста усилия, и той бързо се превръща в мълчаливия бодигард на момичетата ни. Не, че имат каквато и да е нужда от допълнителна помощ, но никога не вреди да пътуваш с неспящ и нехранещ се рециклиран младеж. Към малката им група се включват и Сидоний и останалите гладиати, които дължат живота си на добротата на Мия, което освен допълнителни бойни умения означава и допълнително забавление, след като приятелите не спират да си разказват забавни ситуации, с които поне малко да разведрят обстановката и да забравят за факта, че е възможно скоро да не са сред живите. Единственото, можещо да им помогне в начинанието им, е именно търсенето на Луната и разкриването на истинския произход на силите на Мия, които станаха все по-могъщи след убиването на Фуриян и продължават единствено да нарастват.

Изпълнена с приключения, беди и много тайни, „Мраколуние“ ни повежда на една финална разходка из света на трите слънца, в която читателят най-накрая получава отговор на всичките си въпроси, тайните са разкрити, а маските – свалени. Джей Кристоф се е справил перфектно с обобщаването на събитията в трилогията си и с цялостното ѝ завършване – всяка една от сцените е на мястото си, изпипана и точна, а сюжетът се развива бързо, като всеки момент от действието е пропит с напрежение. Не бих мечтала за по-добър край на тази история, а героите в нея ще ми липсват много!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s