„Звън“ от Нийл Шустърман

dagata-na-kosata-kniga-3-zvan-9786191710973В очаквания с нетърпение финал на трилогията бестселър на „Ню Йорк Таймс“ се надигат диктатори, пророци и напрежение. В свят, който е победил смъртта, ще бъде ли човечеството разкъсано надве от безсмъртните същества, които е създало? Цитра и Роуан са изчезнали. Островът Ендура го няма вече. Изглежда, че нищо не може да спре Косач Годар по пътя му към абсолютна власт над света. Бурята е млъкнала, а отзвукът от Великия резонанс все още разтърсва Земята из основи. Остава въпросът: „Останал ли е някой, който да го спре?“. Отговорът е в Тон, Звън и Гръм.

Ревю „Косачи“. Ревю „Бурята“

Нямах никакво търпение да започна третата книга, особено след този вълнуващ край, който Нийл Шустърман ни остави в „Бурята“, но, ако трябва да съм напълно честна – имах доста повече търпение след като реално започнах самата книга. Повечето пъти, когато чета последна книга от поредица си мисля колко много ще ми липсват героите, след като я завърша, но този път това чувство го нямаше, защото главните ни герои – Цитра и Роуан, ми липсваха и по време на четенето, тъй като почти не ги виждахме – особено Роуан. Вместо това на преден план бяха един куп други истории, които макар да имаха важност за финалното разкритие, просто не ми бяха толкова интересни.

Третата книга, „Звън“, набляга най-вече на един герой, когото срещнахме още във втора книга – Грейсън Толивър. Тогава обаче далеч не очаквах, че Грейсън ще стане толкова важна част от света на косачите и почти вечния живот, особено след като се присъедини към група от едва ли не фанатици, наречени Тонисти, които по близък до религиозния начин се открояват от останалите, спазват собствени закони, потискат нанитите си за болка и за целение, а някои от тях дори премахват езиците си, за да покажат в какво вярват. Тонистите също така отричат съществуването на Косачите, но се вслушват в Бурята, докато потъването на Ендура не се случва и Бурята не белязва всички в целия свят като Неприемливи. Което само по себе си значи, че вече не могат да контактуват с Бурята. Грейсън обаче има една малка тайна, която трудно ще остане такава – той вече не е белязан като неприемлив и е единственият, можещ да осъществи връзка с Бурята, което го превръща във водач на Тонистите и важна духовна фигура – Звън.

Не съм голям фен на подобни религиозни групи и още повече проповядвания на разни мисли, чувства и действия, затова и през по-голямата част от книга трета ми беше доста скучно да чета за Тонистите, постоянното им желание да „резонират“ и изобщо цялостните им обичаи. Още повече, че покрай потъването на Ендура и загиването на толкова много Косачи, нямах търпение да се срещнем отново с Цитра и Роуан, които да измислят начин да победят Годар и пъкленият му план за справяне с човечеството, само дето те нито се появиха в първите стотина страници, нито пък останаха заедно. Далеч не очаквах от Нийл Шустърман да раздели героите си за толкова дълго време, но ето, че го направи, което само по себе си намали желанието ми за четене и ме отдалечи от самата история.

imageЗа мен лично трета книга от трилогия не е най-доброто време за запознаване с чисто нови герои, но ето че с автора мненията ни се различават. В „Звън“ се набляга много повече на новите персонажи, служещи като път за постигането на финалната цел, които обаче надали биха станали особено важни за читателите, още повече след като има толкова много други от старите, за които да се тревожим и които реално почти не виждаме. Липсваше ми тази магия, която усещах, докато четях първа и втора книга, да надниквам в същността на персонажите, които толкова много харесах, като Цитра, Роуан, Фарадей и дори Айн Ранд. Вместо това читателят получава много нови персонажи или запознаване по-подробно със стари, за малко срещнати герои, както и развиване на теми, които до момента не са били споменавани. Книгата ми се стори и доста дълга – някои от нещата сякаш бяха излишно разточени и пълни с подробности, от които нямаше нужда, докато основните проблеми, с които започнахме книгата или които са били главни в предишните книги, в някакъв момент сякаш бяха забравени, всичко се отдели от тях и просто изчезнаха.

Макар да не успях да разбера това изместване на сюжета, което Нийл Шустърман осъществи, книгата все пак е написана майсторски и увлекателно, а различните истории биват сплетени в една обща почти незабележимо и много плавно. Може би ако книгата бе по-кратка щях да я харесам повече, но ми липсваше чувството, което изпитах, когато четох първите две и те самите ми се сториха доста по-добри от тази. И все пак – не пропускайте финала на трилогията „Дъгата на косата“, ако искате да разберете как свършва историята на любимите ни Цитра и Роуан!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s