Довиждане, 2020! Едно последно писмо за теб…

tumblr_41b75edd20ed1cc5fec4d6ca1c8e3180_29959f6c_1280

Честита нова година, мили читатели! Късно се включвам с поздрава към вас, но дълго мислих какво точно да напиша и дали да го пиша изобщо. Този блог обаче все пак си остава моето лично кътче, в което ще се радвам отново да започна да пиша по-често и да споделям мислите си. Та, да започнем на чисто… Първите месеци на 2020 година бяха толкова хубави, колкото никои други дотогава – изпълнени със спонтанни пътувания, приключения, празненства и успехи. Всички знаем какво последва през месец март обаче, когато светът попадна в застой, а животът на всички ни се струваше почти приключил. Няма да ви разказвам обаче за нещото, което не искаме да назоваваме, а ще ви споделя как премина годината ми в три направления.

135461168_736624037232831_1037773632624414335_nЛичният ми живот през 2020 година се промени най-много – преживях едни от най-хубавите дни в живота си, но и едни от възможно най-лошите. Загубих хора и приятелства, а после спечелих нови такива, като някои от най-старите затвърдих още повече. 2020 ми донесе болка и тъга, но през нея успях да намеря любовта, която ден след ден ми дава смелост и увереност. Тя направи и годината толкова хубава, напук на всичко останало и безкрайните опити да бъде съсипана, като се надявам след години да помня единствено тези щастливи моменти, а не заобикалящите ги събития. Научих се и да обръщам внимание на моментите с близките ми хора, а не да ги взимам за даденост, защото не знаем кога няма да могат да са до нас. Нещо, което всички имаме нужда да си припомним. 2020 имаше и малки рекорди – най-много изслушана музика в Spotify, най-много самостоятелни пътувания с влак, най-много видеоразговори и късни нощи, прекарани в разговори и тайни, които за вас не означават нищо, но за мен са всичко и най-вече – лъчът светлина сред морето от проблеми. Тази година започнах да рискувам – с малки стъпки, незабележими за останалите, но важни за мен, си проправях път към живота, който искам да водя и в който не желая да се притеснявам от обикновени неща и как ли биха реагирали хората на тях. Защото истината е, че най-вероятно дори не биха забелязали. Благодаря ти за радостите, 2020, и че ме направи по-самостоятелна и силна!

feb657820797bb5bc60f278d6f412188В най-сериозната част от моя живот, образованието, нещата от една страна бяха страхотни – и през двете изпитни сесии взех най-трудните си изпити с най-високата възможна оценка, но от друга не постигнах никакъв прогрес, мечтите ми за стажове и потенциална работа напълно изчезнаха, а в мен остана единствено надежда за скорошна промяна, която става все по-малка. Научих се да разчитам повече на себе си, но истината е, че въпреки привидните успехи съм разочарована. Никога не съм предполагала, че последната ми година в университета ще се усеща едва ли не пропиляна, а аз ще бъда затворена вкъщи и без никаква мотивация за започване на нещо ново или дори за завършване на старото. Сблъсках се с реалността, а мечтите ми, в които през 2020 година бях постигнала много повече, се сгромолясаха, докато трудностите, заедно с притеснението само от мисълта за тях, ме погълнаха. Чакат ме важни месеци, за които се надявам да успея да се съвзема и да се стегна, за да може надеждата за една по-успешна кариерна 2021 година да не изчезва.

677e5375d6111823aa9af858658e765bСтигаме до най-приятната част от ежедневието, а именно нещата, които всички обичаме – книгите и филмите. Е, тук 2020 отново печели срещу мен, защото прочетените от мен книги са само 11 (разочарование, знам), но пък за сметка на това филмите и сериалите водят с голяма преднина, макар и там да можех повече. Винаги обаче ще я има надеждата за „още“, но понякога живота се случва така, че не остава време за нищо друго. Особено, ако с любимия човек ви делят километри – когато най-накрая сте заедно далеч не ви се мисли за филми и книги. Писането, за съжаление, също остана много назад – пример за това е блога ми, който досега не е имал толкова празна година. Няма да давам обещания как това ще се промени през 2021 година, защото не знам доколко ще са верни, но се надявам да имам време и желание да се отбивам тук по-често, както и да включа повече лични постове, а не единствено равносметки и ревюта. Това все пак е моето място, а на мен ми липсват много посещенията в него. Мога да обещая обаче още два последни погледа към 2020 – филмите за декември и филмите, които са ме впечатлили най-много през годината. Очаквайте ги скоро!

За 2021 си пожелавам мотивация – за да се боря за целите си, смелост – за да върша това, което желая, без да се страхувам, и разум – за да позная истинските и важните неща в живота, и да се концентрирам върху тях. Пожелавам си, а също и на вас, повече разходки и свеж въздух, залези и изгреви, вкусни ястия, трепети, хубави новини и изненади, свобода, усмивки, любов и щастие. И здраве. Най-вече здраве.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s