„Ръката на стената“ от Морийн Джонсън

481Стиви Бел знае кой е Искрено коварен. Разрешила е загадката, най-голямата мистерия на века. Или поне така си мисли.  С последната трагедия е трудно да се концентрира върху миналото. Не само че някой е загинал в града, но и Дейвид е изчезнал и по всичко личи, че е намислил нещо. Стиви е сигурна, че по някакъв начин всички неща са свързани – трите смъртни случая в настоящето, смъртните случаи в миналото и изчезналите Алис Елингам и Дейвид Ийстман. В тези загадки трябва да се крият отговорите. И точно когато огром­на буря е на път да връхлети Върмонт, се случва още един инцидент. Всичко това е твърде много за родителите и администрацията на училището. Академия „Елингам“ е евакуирана. Очевидно е време Стиви да направи нещо глупаво. Време е да остане в планината и да посрещне бурята и убиеца…

Ревю „Мистерия в Елингам“. Ревю „Изчезващата стълба“.

Време бе да дойде краят и на трилогията „Искрено коварен“, чиито книги бързо се превърнаха в едни от любимите ми и ми припомниха колко интересни са криминалните романи! Особено тези с група тийнейджъри в главните роли, които освен с престъпления се борят и със собствените си проблеми. От „Ръката на стената“ очаквах много неща, главното от които най-накрая мистерията да се разплете, да стане ясно къде е изчезналата Алис и какво се е случило с нея, а също така и нашата любима Стиви Бел да успее да разплете убийството и подробностите около него. За моя радост, всяко от тези очаквания се сбъдна, а измъчващите ме въпроси най-накрая получиха отговор.

February Wrap Up | Books and Baking – Books and Baking„Ръката на стената“ ми хареса малко по-малко от предишната книга, може би защото я четох доста дълго време, но все пак останах страшно доволна от Морийн Джонсън и начина, по който завърши тази трилогия. Стиви за пореден път показа колко находчива мисъл има, как веднага улавя необичайните проявления и детайли, както и че е готова на всичко, за да разкрие някое престъпление. Изобщо – перфектният детектив – умът ѝ работеше страшно бързо, навързвайки поредица от на пръв поглед случайни действия, които я отведоха до целта. След толкова много връщания у дома от училището и после обратно в училище, Стиви този път решава да не слуша възрастните и след като наближава огромна снежна буря, вместо да се прибере у дома, тя просто се скрива, заедно с приятелите си.

На ръководството в „Елингам“ също изглежда им е писнало изцяло от номерата на учениците и това да се забъркват постоянно в неприятности, защото след малко караници им позволяват да останат в училището, а и затвореният път също не помага. Затова и единственото, което остава на Стиви, Нейт, Джанел, Ви, Хънтър и Дейвид, който изведнъж се появява жив и здрав, но с доста интересно занимание, е да намерят начин да се стоплят, да разкрият някоя и друга мистерия и да свалят кампанията на Едуард Кинг, любимият зъл баща на Дейвид. Да, след мистериозното изчезване на Дейвид, той решава да се завърне съвсем самичък, но носещ сладка и малко притеснителна информация, с която може да свали баща си от управлението, която групата на Стиви бързо започва да преглежда. На Стиви обаче не ѝ се предлага такава възможност, защото дразките ѝ с Дейвид явно далеч не са приключили и тя се съсредоточава още повече върху собствените си мистерии, които стават все по-забъркани, особено след като осъзнава, че най-накрая е разрешила мистерията на века.

Действието в „Ръката на стената“ отново се развиваше страшно бързо, а малкият брой страници далеч не ми бе приятен, защото не ми се разделяше с тези герои. В третата книга бе наблегнато малко повече на мистерията с изчезването на Алис и разкриването ѝ, както и на самия произход на Алис, отколкото на връзките между героите и техните чувства, които се зародиха в предишните книги, но това е нормално при наближаващия край – твърде много въпроси очакваха своя отговор. И все пак, искаше ми се Стиви и Дейвид да прекарат малко повече ценно време заедно, вместо единствено да се карат пред хората. Определено имат нужда от изясняване на чувствата и важни разговори, ако мислят връзката им да продължи.

До последно се чудех дали всичко ще се изясни, дали Стиви ще разбере цялата истина покрай Алис и отвличането ѝ, но Морийн Джонсън не ме разочарова и последните страници си струваха чакането, а удоволствието от прочита им бе голямо. Покрай мистерията с Алис се разкриха и останалите „инциденти“, чийто извършител ме изненада, подбудите за тях – също. Много удовлетворяващ край, нищо не остана неизяснено и всеки си получи заслуженото! Морийн Джонсън със сигурност вече е сред любимите ми автори и нямам търпение да прочета още нещо от нея – било то отново история за гениалната Стиви Бел или нещо друго!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s