„Музата“ от Джеси Бъртън

369515f1f3cd42806be503d805ff3ed5.jpgВ един горещ юлски ден през 1967 година Одел Бастиен попада в лондонската галерия „Скелтън“. След продължителна борба да намери мястото си в големия град, от напускането на дома си в Тринидад, Одел намира работа като секретарка на бляскавата и мистериозна Марджъри Куик, която я взема под крилото си, а скоро се появява тайнствена изгубена картина шедьовър, която намира дом в галерията. Историята на картината се простира чак до 1936 година, в стара къща в провинциална Испания, където Олив Шлос, дъщеря на известен търговец на изкуство, крие собствената си амбиция на художник. В нейния крехък рай обаче безвъзвратно нахлуват художникът революционер Исаак Роблес и сестра му Тереса, които плавно се превръщат в част от семейство Шлос с неочаквани и трагични последствия.

В „Музата“ ни очаква една много интересна и вълнуваща история, разказана в две времеви линии, обединени от забележителна картина, чийто произход крие много тайни. Винаги съм харесвала книгите с две гледни точки, едната в миналото, а другата – в настоящето, преплитащи се постепенно, докато читателят се опитва да разбере връзките между двете и да разкрие мистерията. Джеси Бъртън се е справила страхотно със задачата си и макар историята в миналото да ми бе по-интересна, почувствах близки героите и от двете линии, макар те да бяха много различни един от друг. Има още

Реклами

Какво гледах през декември 2018

macys-fireworks.jpg

Честита нова година, мили читатели! Нека 2019 да е изпълнена със здраве, щастие, невероятни спомени и много усмивки! Днес съм тук с последния поглед към 2018, а именно всички филми, които изгледах през декември. Определено получих задължителната доза коледни филми, тук-там разнообразих и с някой друг, но от всички останах повече от очарована.

Резултат с изображение за the princess switch posterThe Princess Switch
И нека сезонът на очарователните изтъркани коледни филми да започне! Винаги съм имала слабост за подобен тип филми, а когато към тях се включи някоя кралска особа – вече съм продадена! Това надали ще е последният такъв филм за месеца, но е първият за този сезон – ‘The Princess Switch’ съчетава всичко, което обичам в коледните филми – забавни, но и стоплящи сърцето моменти, романтика, малко драма и много сняг! Като прибавим Ванеса Хъджинс и един силно познат, но толкова любим похват – две идентични героини, които разменят местата си, ‘The Princess Switch’ нямаше как да не ми хареса, колкото и да е предвидим. Има още

Най-добрите книги за 2018

Свързано изображениеЗа момент си помислих, че няма нужда да пиша подобна публикация, защото през 2018 прочетох малко – 44 (и 1/3, но очевидно няма да успея да я завърша преди 2019), но прекрасни книги, все пак това бе една от най-различните ми и натоварени години, така че е разбираемо защо не ми оставаше време за всичко. После обаче размислих и осъзнах, че обичам да се връщам назад и да поглеждам кои книги са ми оставили най-силно впечатление през текущата година. От тези общо 44 книги успях да отлича 10, които да включа тук и макар повечето от тях да са фентъзи, все пак имах разнообразна книжна година, но разнообразието май си остана в другия куп. Книгите долу не са подредени в някаква класация, а по реда, в който съм ги чела. Надявам се вие също да сте останали доволни от прочетеното през 2018 и пожелавам на всички вас и на мен самата повече време за четене през 2019 година и все по-хубави книги! Да започваме! Има още

„Тъмен завет“ от Александра Бракен

Darkest_Legacy11540819613.7871Изминали са пет години след разрушението на така наречените рехабилитационни лагери, в които седемнайсетгодишната Сузуме „Зу“ Кимура и безбройните пси деца са били затворени. Сега Зу е поела ролята на говорител на временния президент, борейки се за правата на всички пси и против нарастващите дезинформация и предразсъдъци. Но когато е обвинена в извършването на ужасяващо престъпление, Зу е принудена да предприеме поредното бягство за живота си. Решена да изчисти името си, тя се оказва в сътрудничество с Роман и Приянка – двама мистериозни пси, които могат както да ѝ помогнат да докаже невинността си, така и да я предадат. Заедно те разкриват дори още по-мрачни тайни.

Ревю „Тъмна дарба“ Ревю „Неизчезваща“ Ревю „По залез“

Героите от „Тъмна дарба“ ми липсваха много, затова, щом разбрах, че ще има нова книга за тях и по-специално за Зу, която не присъстваше толкова много, колкото другите в предишните две книги, страшно се зарадвах! „Тъмен завет“ бе много интересна и изпълнена с изненади, запозна ни с някои нови герои, които харесах още от самото начало, чак до края, а развитието на Зу от предишните книги и това, което претърпя допълнително в тази, бе страхотно. Има още

Какво гледах през ноември 2018

cine1.jpg

Нищо чудно ноември да е последният месец с нормални филми за годината, защото, до колкото се познавам, най-вероятно през декември повече от половината изгледани ще бъдат на коледна тематика. Много съм доволна от изгледаното през ноември, някои от филмите наистина ми въздействаха силно и дори може да се каже, че промениха живота ми – да, визирам първия в списъка.

ФИЛМИ

Резултат с изображение за bohemian rhapsody movie posterBohemian Rhapsody 
„Бохемска рапсодия“ е един от филмите, при които отиваш в киното със знанието, че ще се влюбиш в тях, защото това е историята на Фреди Меркюри, а тя е повече от забележителна! За пръв път гледам филм в деня на премиерата му, но не можех да чакам и ден повече за това невероятно преживяване. Изумително е колко добре е опознал Рами Малек Фреди Меркюри и колко точно го пресъздава, макар да не съм очаквала нищо друго. Не бих могла да си представя актьор, който да се справи по-добре и съм повече от щастлива за изборът на продуцентите. Останалите актьори също са невероятни в ролите си, особено Гуилям Лий в ролята на Брайън Мей, с когото са идентични! Саундтракът е великолепен, все пак това са Queen, а емоцията от филма не се описва лесно. „Бохемска рапсодия“ е задължителен за всеки фен на Queen и препоръчителен за всички останали. Ще останете повече от доволни и в двата случая! Има още

„Цирцея“ от Маделин Милър

circe11538482262.1837.jpgВ дома на Хелиос, бога на Слънцето, се ражда дъщеря. Цирцея не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава силата на магьосничеството. Ужасен от способностите ѝ, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея развива силите си. Съдбата ѝ се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей. Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което ѝ е най-близко до сърцето, тя трябва да използва силата си и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

Винаги ще имам специално място в сърцето си за книгите, базирани на гръцката митология. Още с изучаването на интересните и плашещи гръцки митове и легенди, и прочитането на „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ се влюбих в тази част от литературата и надали някога ще ми омръзне. Колкото и да си мисля, че вече знам всички богове и герои, чудовища и титани, все ще се появи някоя книга като „Цирцея“, която да ми докаже обратното и да ме научи на нещо изцяло ново или да преобърне някои от образите в главата ми. Има още

Прочетено напоследък #1

libro-hojas-otono-cuadros-rojos_2353-11.jpg

С началото на академичната година времето ми за четене съвсем намаля, а понякога гледането на някой филм или сериал звучи доста по-примамливо. Затова и през септември пропуснах книжната равносметка, октомври също не заслужава отделен пост, така че реших да въведа нова рубрика за месеците, когато прочетените книги не са толкова много, а именно прочетено напоследък. Със сигурност месечните равносметки ще се завръщат от време на време в блога, но за момента смятам, че тази алтернатива е по-добра. А ето и какво прочетох през последните два месеца и средата на ноември:

1. „Ярко пламтим“ – Кирстен Уайт
Колкото и да е удовлетворяващо да завършиш някоя поредица, никога няма да свикна да се сбогувам с любимите си герои. „Ярко пламтим“ е точно такъв пример – не исках да изоставям Лада и Раду, света им, който в продължение на три книги опознавах и обиквах. Не исках, но трябваше, а краят бе страхотен, изпълнен с напрежение, битки и много прочувствени моменти. Ревю – тук, оценка: 5/5 звезди. Има още