„Деца от кръв и кости“ от Томи Адейеми

97895427214371526893483.0833.jpgЗели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите. Но всичко се променя в една нощ… нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда. Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

„Деца от кръв и кости“ е една от различните книги на пазара – дори само заради това, че историята е базирана на западно-африканската митология, но и заради брилянтността, която се сипе от нея. Всичко – магията, препратките към миналото, обратите и целият сюжет бяха изпипани до последно и с нищо не си личеше, че това е дебютен роман. Светът на „Деца от кръв и кости“ ми стана толкова близък и скъп, че със страх четях последните страници, да не би да се случи нещо с вече любимите ми герои. Страхотно начало на трилогия! Има още

Advertisements

„С обич, завинаги, Лара Джийн“ от Джени Хан

200.jpgЛара Джийн е щастлива, че най-накрая всичко в живота ѝ върви по план. А и предстоят още толкова интересни неща: екскурзията на класа им до Ню Йорк, денят на завършването, традиционната седмица на плажа след дипломирането, както и сватбата на баща ѝ с госпожица Ротсчайлд. А после двамата с Питър ще заминат за колежа, който е достатъчно близо до дома ѝ, за да може тя да се връща през уикендите вкъщи и да пече любимите си шоколадови сладки. Животът не може да бъде по-хубав! Или поне така мисли Лара Джийн, докато не получава неочаквана вест. Сега момичето, което се страхува от промени, ще трябва да преосмисли своите планове. А когато сърцето и разумът ти говорят различни неща, кое трябва да послушаш?

Ревю „До всички момчета, които съм обичала“. Ревю „P. S. Все още те обичам“

Невероятно е колко се привързва човек към литературни герои в рамките не на три, а дори на една книга. Често нямаме щастието да се наслаждаваме на любимците си толкова дълго време, но с Лара Джийн имах цели три книги, в които да се ядосвам на решенията ѝ, да се радвам, когато се случи нещо хубаво, да се притеснявам заедно с нея и да се гордея с жената, в която се превърна пред очите ми. Има още

„Джунглата на скакалците“ от Андрю Смит

212352_b.jpgДве хлапета, Роби и Остин, просто се мотаеха и пушеха, когато бяха нападнати и набити от група хулигани, защото им приличали на „захаросани педалчета”. Последва поредица от злощастни обстоятелства, които в крайна сметка доведоха до инвазия на огромни разгонени и много кръвожадни богомолки, които се интересуваха само от две неща. И хлапетата, и богомолките са движени от едни и същи разбушували се хормони. Светът около тях нехае за нуждите, които ги разкъсват, но скоро ще се наложи да им обърне внимание. Стар проект от епохата на Студената война възкръсва, за да даде шанс за спасение на човечеството. Само дето то зависи от същите тия две хлапета, които повече от всичко обожават да пушат цигари и да си говорят мръсотии.  Спасяването на света никога не е било толкова забавно. И объркващо.

„Джунглата на скакалците“ е най-откачената книга, която съм чела, поне засега. И ми хареса. Андрю Смит определено знае как да разказва добри истории и съм повече от щастлива, че негова книга най-накрая бе преведена на български. Сега остава да видим и останалите му творения, но нека първо отдадем почетно внимание на този така странен и интересен роман за края на света, за порастването, за историята и общо взето всичко. Добре че има издатели като Deja Book, които да рискуват с подобни книги. Има още

„Принцеса на пепелта“ от Лаура Себастиън

ash_princess1528797846.8913.jpgТеодосия е едва шестгодишна, когато страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта. Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“… до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение. Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.

„Принцеса на пепелта“ е една класическа тийн фентъзи книга за поробено кралство и държана в плен принцеса, влюбваща се не в когото трябва, докато приятелят ѝ от детството не се появява жив, за да напомни за миналото, преобръщайки света ѝ. Всичко дотук ви звучи познато, нали? Със сигурност сте го срещали и преди, но „Принцеса на пепелта“ ще успее да ви изненада неведнъж, действието се разгръща във всички посоки, така, че дори читателят да предвиди част от бъдещето, то останалата развръзка да го изненада, а тайни, кроежи, предателства, но и приятелства дебнат зад всеки ъгъл. Макар че човек трудно завързва приятелства сред хората, които са му отнели всичко. Има още

July Wrap Up & August TBR!

192367-Oh-Hello-August.jpg

Месец юли бе най-продуктивният откъм четене от почти година насам. Запознах се с цели седем нови заглавия и макар да харесах всички от тях, все пак имам своите любимци.

1. „Черен лед“ – Андрю Лейн
Много харесвам поредицата на Андрю Лейн „Младият Шерлок Холмс“, защото ни е представен един популярен литературен герой, но в младите си години, можем да проследим развитието му, какъв е бил още преди да започне своята кариера и колко се е променил. „Черен лед“ ни изпраща в Русия, а описанията на Андрю Лейн правят всичко по-живо и вълнуващо. Ревю, оценка: 3.5/5 звезди. Има още

Какво гледах през юли 2018

12.jpg

Не мога да повярвам, че измина цяла година, откакто започнах тази поредица в блога си. Не мога да повярвам и колко много филми изгледах оттогава, как мечтата ми да се посветя отново на киното успя да се сбъдне, поне донякъде, защото имам още много да наваксвам, както и колко заобичах месечните си филмови равносметки. Ето и какво гледах през юли.

Резултат с изображение за ant man and the waspAnt-Man and the Wasp
Още след гледането на ‘Ant-Man’ преди месец и нещо заявих, че нямам никакво търпение за продължението му, а сега, няколко дни след официалното излизане на филма, спазих обещанието към себе си и бързо-бързо отидох да го гледам. Надявам се да не попадна отново в бездната на многото филми на ‘Marvel’, които съм изпуснала… Та, много, много харесах втората част на ‘Ant-Man’, филмът бе много интересен, включващ вълнуващи и невиждани до момента сюжетни линии, разкриващ сведения за миналото на някои герои, както и запознаващ ни с нови други. Радвам се, че близките приятели на Скот отново бяха част от каста, защото Луис е страшно забавен и на него се дължи поне половината от хумористичната част. А тя, точно както предния път, бе доста. Ако сте фенове на ‘Marvel’ или смаляващия се човек – не пропускайте ‘Ant-Man and the Wasp’, ще останете възхитени. Има още

„Момичето в кулата“ от Катрин Арден

momicheto-i-kulata-9786191710638Обвинена във вещерство, осиротялата Вася яхва верния си кон Соловей и напуска родния дом, за да се озове сред мрачните дебри на древната Рус. Из селата върлуват зли сили, които оставят след себе си опожарени села и бездиханни трупове, но никакви следи. Преоблечена като момче, Вася се впуска в люти битки за спасяването на хората и домовете им, а геройствата ѝ привличат вниманието на Великия княз на Москва. Да признае ли пред него, че под дрехите на дързък воин се крие девойка от знатно семейство? Как да се справи с интригите в господарския двор? В чии съвети да се вслуша – на демона Мраз, на потайния Касиан или на собствения си брат Саша? Василиса ще намери верния път, но как… Невидимият свят е близо. Но малцина живеят в хармония с него.

Ревю „Мечокът и славеят“

Изумена съм от скоростта, с която прочетох не само „Момичето в кулата“, но и „Мечокът и славеят“, защото напоследък рядко ми се случва някоя книга да ме накара да не се разделям с нея, да не спирам да чета, да стоя до късно дори, за да разбера какво ще се случи, макар на следващата сутрин да съм на работа. Мислех си, че знам какво да очаквам от „Момичето в кулата“, все пак е втора книга в трилогия, а първата ми хареса страшно много, но сюжетът успя да ме изненада неведнъж – тъкмо си мислиш, че знаеш какво предстои да стане и нищо не може да те изненада, но тогава едно действие преобръща всичко, нещата тръгват в съвсем различна посока, а съдбата на героите става неизвестна. Има още