Свят без глад, без болести, без война, без страдание. Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол. Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.
Има нещо магическо в започването на нова история. Не просто нова книга, а чисто нова история, с герои, непознати до момента на читателите, със свят, така различен от останалите, че да разпали искра у теб, да те накара да не желаеш да се отделяш от книгата, а единствено да изследваш света ѝ. Изпитах тази магия със започването на „Косачи“, от която не знаех какво точно да очаквам, но още след първата прочетена глава бях сигурна, че това ще е история, в която ще се влюбя. И така и стана. Има още