‘Eliza and Her Monsters’ by Francesca Zappia

В истинския живот Eliza Mirk е срамежлива, странна и без приятели. Онлайн тя е LadyConstellation, анонимният създател на популярния уебкомикс Monstrous Sea. Eliza предпочита живота си в Интернет, пред този в реалния свят, на който дори не опитва да се наслади. Но тогава Wallace Warland, най-големият писател на фенфикшън по Monstrous Sea, се премества в училището ѝ. Wallace я смята за поредния фен, а когато бива изкарана от черупката си, Eliza започва да се замисля как истинският живот може би си струва. Когато обаче тайната на Eliza излиза наяве, всичко около нея – историята ѝ, връзката ѝ с Wallace и дори психиката ѝ, започва да се разпада.

*книгата не е преведена, затова ще изписвам всички имена в оригинал*

Започнах ‘Eliza and Her Monsters’ без да имам особени очаквания, единствено бях чела резюмето ѝ и знаех, че е забавно и бързо четиво – точно такова, от каквото имах нужда. Започвайки я обаче далеч не осъзнавах, че се нуждая не просто от разтоварваща съвременна книга за четене, но и от книга, която да ми припомни какво е наистина да си част от фендъм, да ми припомни чувствата, които изпитвах, пишейки многобройни фенфикшъни преди години, както и чувствата, които създателят изпитва към творението си. Със своята книга Francesca Zappia ме накара да искам отново да започна да пиша, припомни ми онези безгрижни години и ме дари с многобройни позитивни емоции, които ме накараха да забравя за всички останали проблеми, поне за малко.

„До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка ѝ. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата ѝ са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните ѝ любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…

Обичам съвременните тийн романи, които издателство Ибис издават, защото винаги ме зареждат със страшно много позитивни емоции, носят ми щастие и ми помагат да забравя за настоящето. Миналата година точно тези техни книги направиха лятото ми още по-хубаво, а „До всички момчета, които съм обичала“, макар с действие, развиващо се през по-голямата част в гимназията и дори на Коледа, е още едно перфектно четиво за лятото, което след години ще свързвам с този момент от живота си и за което ще си припомням с усмивка.

„Тъмното пророчество“ от Рик Риърдън

Върви на запад.
Плени Аполон, преди той да успее да намери следващия оракул.
Ако не успееш да ми го доведеш жив, убий го.

Ревю „Скритият оракул“

Обичам всичко, което Рик Риърдън пише и публикува, а „Тъмното пророчество“, книга втора от „Изпитанията на Аполон“, не е изключение. Най-новото допълнение към историята на превърнатия в простосмъртен тийнейджър Аполон е малко по-мрачно от „Скритият оракул“, имайки предвид, че вече сме запознати с малка част от плановете на триото завърнали се от мъртвите римски императори, което решава, че трябва да завладее света. А какво по-добро място за изпълнение на зли планове от Индианаполис, където се събират повече герои, отколкото бихте предположили.

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна. Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

Още преди години, когато книги като „Вината в нашите звезди“ и „Преди да умра“, съдържащи в себе си история за болен тийнейджър, заляха българския книжен пазар, прочетох толкова много от тях, че им се пренаситих и вече или ги избягвам, или чета внимателно подбрани заглавия, които едновременно са на същата тема, но и се различават по сюжет от останалите. „Толкова близо до хоризонта“ е една от тези книги, но това, че разказва за една по-различна, но също толкова опасна болест и това, че е базирана по истински случай, че самата авторка е героиня в романа си и е изпитала всяка една описана страница правят това четиво уникално, историята още по-тъжна и прочувствена, неспособна да остави читателя безразличен.

„Кралска клетка“ от Виктория Айвярд

Мер Бароу, изгубила своята мълния, се мята между живота и смъртта. Но заслужава ли да се бори за измъчено съществуване в клетка, отредено ѝ от момчето, което някога обичаше? Затворът на Мер е страшен и наяве, защото дори вън от ужасните кошмари тя продължава да е измъчвана от смазващо чувство на вина за животите, пожертвани заради грешките ѝ. Мейвън Калоре вече е крал, но мрежата от коварства, оплетена от майка му, някогашната кралица, продължава да държи цялата държава – и затворницата му – под контрол. Но не всички Сребърни династии са готови да склонят глава пред несигурен крал, живял цял живот в сенките. Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, преобразява се в армия. Армия, готова за война. Армия под знамето на принца-изгнаник.

Ревю „Алена кралица“. Ревю „Стъкленият меч“

Ревюто на „Алена кралица“ е едно от първите, които написах, затова тази книга винаги ще има сантиментална стойност за мен. Макар че втората ѝ част мъничко ме разочарова, много харесах края и нямах търпение да се впусна в част трета. „Кралска клетка“ започва силно, показвайки ни гледната точка на пленената от Мейвън Мер, след това действието, подобно на предишната книга, се забавя, само за да изхвърчи рязко нагоре около двеста страници преди финала. А тези двеста страници бяха повече от компенсиращи за по-бавните моменти в началото на книгата, успяха да ме изненадат страшно много пъти, да ме развълнуват, да ме накарат да не искам да пускам книгата и да не искам да свършва. Защото след края ѝ ни остава само още една книга, а аз не съм готова да се сбогувам със света на Мълниеносното момиче.

„Крайно нелогично поведение“ от Джон Кори Уейли

16-годишният Соломън е агорафоб. Не е напускал дома си от три години, но за него това е в реда на нещата. У дома той командва цяло кралство, макар кралството му да е с доста тесни граници. Амбициозната Лиса отчаяно иска да бъде приета във втория най-добър университет, който предлага програма по психология (все пак е реалист). Когато Лиса разбира за отшелническия живот на Соломън, в главата ѝ се заражда план, който би ѝ гарантирал стипендия: да се сприятели с него; да го излекува; да напише есе за това. За да спечели доверието му, Лиса бавно вмъква Сол в живота си, запознавайки го с приятеля си Кларк и доверявайки му тайните си.

„Крайно нелогично поведение“ е една истинска, чиста, красива и изпълнена с чувства история, която започнах без дори да зная за какво разказва, но още след първите страници бях толкова погълната от нея, че вече бях сигурна, че това е история, за която ще си спомням дълго. Със своя стил на писане, страниците изпълнени със забавни диалози и кратките глави, Джон Кори Уейли лесно улавя вниманието на читателя и не го пуска до самия край.

„В капана на времето“ от Диана Габалдон

Почти двайсет години Клеър Рандал успява да опази своите тайни. Сега, заедно с порасналата си дъщеря, тя се завръща сред величествените мъгливи хълмове на Шотландия. Тук Клеър смята да ѝ разкрие истината за удивителните събития, довели до нейното раждане: за загадката на древното каменно светилище,  за любовта, надхвърлила пределите на времето и за Джейми Фрейзър – шотландски воин, чиято храброст кара младата Клеър да остави сигурността на своето столетие, за да се хвърли в опасностите на неговото.

Ревю „Друговремец“

За човек, който твърди, че романи с пътуване във времето го объркват, напоследък чета много такива. Но няма как, най-накрая имах достатъчно свободно време, за да започна „В капана на времето“, книга втора от поредицата „Друговремец“, чиято първа книга ми взе ума и погълнах за отрицателно време. Вторият том в поредицата ми отне малко повече дни, на моменти действието идваше по-бавно, но нито за секунда не се отегчих, не поисках да спра да чета и да оставя историята на Клеър и Джейми. Защото това е история, която съдържа в себе си страшно много елементи и продължението ѝ трябва да се прочете от всеки почитател на „Друговремец“.