Стихотворение: „Задръж звездите още миг“

7191e48df186c518d9a2e79a77f20770Това е публикацията, за която съм най-притеснена, защото ще ви представя едно стихотворение, което написах след прочитането на книгата „Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан. Дълго мислих как да предам чувствата си от романа, докато не се появиха в ума ми в тази форма. Стихотворението е свързано със събитията в книгита, но може да се чете и самостоятелно, надявам се, и е първото, което някога публикувам. Надявам се да ви хареса и дори да ви подтикне да погледнете романа, защото историята, която се разказва в него, е страхотна!

Задръж звездите още миг,
защото утре може и да няма,
задръж за мене спомена велик,
защото време не остана. Има още

„Търсиш ли щастие, гледай у себе си“ от Илияна Дадарова

Рядко чета поезия, почти никога даже бих казала, опитът ми със стиховете се простира единствено до училище, където изучаващите се многобройни български поети, макар да имат някои доста добри стихотворения, по-скоро ми отнеха желанието да посветя времето си на поезия. И все пак, понякога, когато онази така търсена от хората на изкуството муза ме посети, аз самата също съм се опитвала да пиша стихотворения, но колко точно добри са те – не бих могла да преценя.

18699796_975642432572748_1725526508575826999_n.png

Има обаче един друг вид хора – тези, които не само са докоснати от музата на поезията, но и са достатъчно смели да представят творчеството си пред света. На такива хора се възхищавам и то много, защото няма нещо по-страшно от това да разкриеш душата си, да допуснеш чужди хора вътре в нея, които да научат за най-съкровените ти чувства и желания. И да го оценят подобаващо. Има още