Честита нова година, мили читатели! Бъдете здрави, щастливи и успешни! Преди обаче да започнем да се наслаждаваме на новата година, е време за последен поглед към предишната. През декември успях да изгледам доста филми и два сериала, които чаках да започна от дълго време. Останах доволна от почти всичко, намерих нови любими филми и като цяло – много се забавлявах. Единствено ми се искаше да гледам малко повече коледни филми, но ще си се реванширам догодина!
ФИЛМИ
Terminator Genisys
Петият Терминатор бе най-объркващият до момента! Имам чувството, че започнах поредицата отначало – всичко, което гледах досега сякаш вече нямаше значение, защото миналото се оказва съвсем различно, като това променя и бъдещето, а нужните действия, за да бъде човечеството спасено също са различни. Тук виждаме най-много пътуване във времето от началото досега, което вече наистина се отказвам да осмислям и да се опитвам да разбера – има твърде много неизвестности. Филмът ми хареса, бе по-интересен от някои от предишните, но самата история започва да ме обърква все повече – постоянно нещо се променя, а актьорите (освен Арнолд Шварценегер), които биват сменяни всеки път, още повече отдалечават връзката между филмите. Да видим какво ще стане в следващия филм.
Terminator: Dark Fate
Ето, че най-накрая приключих с гледането на излезлите филми за Терминатора! Честно казано, последните няколко имам чувството, че бяха правени насила или поне без да е целяща логическа връзка с останалите – всеки филм си бе сам за себе си. Този не е изключение, като тук имаме едно пряко продължение на втория филм, но с интересен обрат – Джон е бил убит малко след края на филма, а майка му Сара Конър (в ролята най-накрая е оригиналната актриса Линда Хамилтън) е посветила живота си на издирване и унищожаване на терминатори. Звучи интересно, но далеч не ми хареса толкова, колкото очаквах. Действието ми вървеше бавно, може би защото не ме интересуваше много съдбата на новите герои и новото бъдеще, изправящо се пред тях. Прекалено много новости за шести филм в поредица.
Cinderella
Много обичам филмите за Пепеляшка и не мисля, че някога тази история ще ми омръзне, но за най-новият филм, с Камила Кабейо в главната роля, бях чула доста лоши отзиви. И все пак – исках да се убедя с очите си. Този филм е по-различен от останалите, защото, въпреки че действието не се развива в модерния свят, доста от репликите на героите са от там. Има доста сарказъм и ирония в думите на героите, което внасяше забавни нотки. Самата история също е различна от предишните, защото запознанството между Пепеляшка и Принцът се случва по различен начин, а и те самите искат други неща от живота си. Песните бяха другата изненада, защото освен оригинални мелодии имаме и доста познати ни такива, което правеше тананикането ми по-успешно. Необичайна история за Пепеляшка, но ми хареса!
The Knight Before Christmas
Не издържах дълго, преди да започна с коледните филми, а точно този съм го добавила в списъка за гледане още за 2019, но чак сега му дойде времето. ‘The Knight Before Christmas’ разказва за един рицар от 14. век, който след магията на мистериозна старица се озовава в 21. век. Там той трябва да изпълни мисия, която обаче е неизвестна за него, и с нея да докаже, че е достоен да бъде рицар. Филмът е страшно сладък, Ванеса Хъджинс е в главната роля, напоследък тя явно е новата коледна звезда на Netflix, а сюжетът е едновременно оригинален, тъй като не съм гледала подобна коледна история досега, но и, разбира се, всичко случващо се е доста предвидимо. И все пак – важни са емоциите, които филмът зароди в мен, а те бяха повече от положителни!
Happiest Season
‘Happiest Season’ привлече вниманието ми още миналата година, но чак тази му дойде времето за гледане. Филмът разказва за две момичета – Аби и Харпър, в ролите Кристен Стюърт и Макензи Дейвис, които са заедно вече от година, но Аби все още не се е запознала със семейството на Харпър. Това обаче е на път да се промени, след като Харпър кани Аби да прекара Коледа с тях, но забравяйки да ѝ спомене една важна подробност – родителите на Харпър не знаят, че те двете с Аби са заедно. Пазенето на тази тайна и опитите за нормални празнични дни се оказват доста трудни, а дали момичетата ще успеят да спасят връзката си – разберете сами! Филмът ми хареса, по-голямата му част не бе нещо силно впечатляващо, но краят успя да ме докосне и ми стана много мило. По-различен коледен филм, в който романтиката не е пропита в абсолютно всичко, а по-скоро се спотайва отстрани и чака да бъде повикана.
Venom
Вече от дори не знам колко време се каня да изгледам ‘Venom’, но заканите ми остават неслучили се. Най-накрая обаче дойде времето за този филм и дори съжалявам, че не съм го изгледала по-рано! ‘Venom’ бе изненадващо забавен и много интересен. Разказва за мъж, който бива „заразен“ от паразит, оказващ се от извънземен произход, който може да прави какви ли не неща и главно – да убива хора. Постепенно обаче Еди и Венъм, неговият личен паразит, постигат добри отношения, а те са им от полза за постигането на целта им – да спрат злия Дрейк от идеята да доведе още такива паразити, които искат да унищожат човечеството. Филмът ми хареса много, единствено не очаквах, че ще е толкова кратък, но и на това се насладих максимално! Нямам търпение да видя какво ще се случи в следващата част и как ще се разбират Еди и Венъм там.
Venom: Let There Be Carnage
Нямаше как да не продължа с втората част на ‘Venom’, която, за моя изненада, бе дори още по-кратка от предшественика си. Очаквах да имаме максимално много екшън и битки, но за сметка на това те бяха ситуирани в края, докато повечето от времето Еди и Венъм прекарваха в спорове и караници, опитващи се да живеят нормално, като това означаваше нещо различно според двамата, разбира се. Отново имахме комедийни нотки, както и любовна мъка от страна на Еди, но ми липсваше още малко история за пълнеж, тъй като действието с новия ни злодей, когото срещнахме за малко в края на предишния филм, бе доста бързо случващо се, а не бих отказала предистория. Филмът ми хареса, но трябваше да бъде поне малко по-дълъг!
Fred Claus
Гледането на този филм се дължи на българските телевизии, тъй като нямаше нищо по-интересно на Бъдни вечер, но и аз съм го засичала доста пъти из Интернет, без да реша да го изгледам, така че явно му дойде реда. Проследяваме историята за Фред Клаус, братът на Дядо Коледа, който не харесва особено по-малкият си брат, тъй като през целият му живот той е бил звездата, светецът и изобщо перфектният син! Това оставя Фред на заден план и събужда доста лоши чувства към Коледа, но животът му се стича така, че трябва да поиска помощ от брат си, който пък има едно условие – Фред да му помогне с работата на Северния полюс. Филмът бе интересен и забавен, с познати актьори и перфектен за семейна вечер пред телевизора! Не знам как не съм го гледала досега, но се радвам, че поправих това.
Christmas on Holly Lane
Да гледам телевизионни филми е най-любимото ми занимание по Коледа, а едно от попаденията тази година е ‘Christmas on Holly Lane’ – история за три приятелки, които от малки прекарват Коледа винаги заедно, тъй като две от тях идват от неособено щастливи семейства. Филмът бе по-различен от останалите такива, които сме свикнали да гледаме, тъй като романтиката далеч не бе на преден план, макар отново да се спотайваше тук и там между сцените. Вместо това историята бе насочена към проблемите на трите вече пораснали момичета и опитите им да ги поправят. Всичко това, докато се намират в едно много коледно градче, заобиколени от сняг, украса и светлини. Много ми хареса, така че ако попаднете на него – дайте му шанс!
A Boy Called Christmas
Време беше да изгледам и един магически коледен филм, който отново ни показва нов прочит на възникването на празника Коледа. Филмът е от създателите на ‘The Christmas Chronicles’ и, въпреки че той ми хареса повече, този тук също не е за изпускане. По време на една студена и тежка зима, кралят дава разпореждане да се прати група от хора, които да донесат доказателство, че елфи съществуват. Бащата на Никълъс също е в тази група, но след като се забавя неочаквано дълго, а младият Никълъс намира скрита следа в шапката си, той решава да тръгне на път, за да помогне на баща си. Историята бе интересна, с щипка магия, забавление и напомняне да вярваме в доброто.
Encanto
‘Encanto’ е поредната Дисни анимация, която излезе тази година, но за нея бях много развълнувана. Разказва се за младо момиче от Колумбия, Мирабел, чието семейство е специално – членовете му имат вълшебни сили. За жалост Мирабел е единствената, която не получава подобен „подарък“, което според нея и някои от родът ѝ я прави разочарованието на семейството. Животът им върви сравнително добре, докато изведнъж магическата им къща не започва да се разпада, а магията на семейството – да изчезва. Мирабел се оказва единственият шанс за спасение на рода, а ще се справи ли с тази важна задача – разберете сами. Филмът много ми хареса и най-вече това, че главната ни героиня не е „избраната“, няма най-невероятните сили от всички, а точно обратното. И носи очила! Колко е готино главна Дисни героиня да носи очила! Очарователен филм!
The Matrix Resurrections
След като в началото на годината гледах първите три филма за „Матрицата“, просто нямаше как да не изгледам и най-новото допълнение, което бе чакано близо 20 години. Едновременно бях развълнувана да разбера как са решили да продължат историята, която си изглеждаше доста завършена, но и не бях много сигурна дали новият филм ще ми хареса, тъй като по традиция продълженията след повече от десетилетие, даже две, са меко казано изсмукани от пръстите и с нищо не допълват оригинала. Ами, тук случаят е същият – филмът бе много дълъг, но повечето части от него ми се сториха безсмислени, а другите – криндж и неловки. Създателите са се опитали да бъдат забавни, иронизирайки себе си, но на мен лично това не ми допадна особено. Спокойно можете да пропуснете това продължение и да си запазите спомените за „Матрицата“ хубави.
СЕРИАЛИ
Gossip Girl
„Клюкарката“ бе един от най-любимите ми сериали, затова нямах никакво търпение да изгледам новата ѝ версия, въпреки че чух доста лоши отзиви за нея. Имах огромна нужда от досег до Ню Йорк и думите на Клюкарката, затова изчаках да излязат всички епизоди и бързо си пуснах този противоречив нов прочит на един толкова емблематичен сериал. И, честно казано, ми хареса! Не успях да усетя магията, каквато я усещах с оригиналната продукция, нито пък героите ми бяха толкова приятни и обсебващи дори, но имахме интересни истории и поглед към типичния богаташки живот. Всичко, разбира се, е съобразено с политкоректност и новите американски скандали, нещо, което преди не се виждаше толкова често в сериала. Историята също не е точно същата, тъй като очаквах Клюкарката отново да е анонимна личност, а всъщност още в първия епизод разбираме самоличността ѝ. Другите неща са горе-долу същите – семейни проблеми, фалити, интриги и караници между приятели и едно голямо съперничество между две момичета, които този път се оказват не просто приятелки, но и сестри. Не бе същият като стария сериал, но не мога да кажа, че не ми бе интересно и забавно да го гледам!
Hawkeye
Първоначално не бях много развълнувана за започването на ‘Hawkeye’, защото истината е, че никога не съм се интересувала кой знае колко от Клинт Бартън. След завършването на минисериала обаче, осъзнах, че това е било така, защото просто никога не са ни показвали кой знае колко от живота на Клинт, а по-скоро е бил част от останалите отмъстители. Все пак той вече е единственият отмъстител, който си няма собствен филм. Още с първия епизод осъзнах, че много харесвам Клинт, а и той си борави с едно от най-любимите ми оръжия – лък! Надявах се сериалът да ни разкрие повече за него, за миналото му и историята му, но всъщност ни бе представена една нова героиня, която бива протеже на Клинт – Кейт Бишоп, която също много, ама много харесах! Дано да я видим отново в някой от следващите филми. Това за мен е един от двата най-добри сериали, които ‘Marvel’ пуснаха и се нарежда на първо място точно до ‘WandaVision’. Далеч не очаквах това, но всеки от епизодите бе много забавен, изпълнен с екшън, неочаквани и интересни моменти, а и действието се развива по Коледа, което автоматично го прави още по-добър! Надявам се все пак да получим филм, който да разказва само за Клинт Бартън, тъй като доста ми се издигна в очите, макар и тук да разбрахме някои допълнителни неща за него и семейството му.
Books Are Magic 