„Свят без принцове“ от Соман Чейнани

uchilishteto-za-dobro-i-zlo-sviat-bez-printzove-soman-cheinani.jpgСлед като спасяват себе си и съучениците си от ужаса, последвал от последната им битка една срещу друга, Софи и Агата са върнати обратно в родното си село, за да заживеят щастливо завинаги заедно. Но вълшебните приказки имат свои правила и магическият свят на Училището за Добро и Зло не може да намери покой, докато историята на двете момичета не бъде завършена. Когато Агата тайно в себе си пожелава да бе избрала друг щастлив завършек, вратите на Училището се отварят отново за двете приятелки. Светът, който намират обаче, вече не е същият. Стари вражди са потушени, нови огньове са разпалени. Доброто и Злото вече не са врагове, балансът е нарушен, а неотдавнашните принцове и принцеси не са това, което изглеждат.

Ревю „Училището за Добро и Зло“

Продължавам да се изненадвам как една привидно детска книжка може по такъв начин да си играе с ума ми, да ме забавлява, но и да ме кара да се чудя какво ще се случи, кой ще получи своя щастлив край и кой – не, че дори кой ще излезе невредим от цялата тази лудост, която спохожда вече познатите ни герои. Казвам привидно детска, защото единственото по-детско тук са годините на главните персонажи, току-що навлезли в тийнейджърската възраст, но с проблеми доста по-големи от тях самите, които за съжаление почти никой не може да оправи. Или не иска. Има още

Advertisements

„Мечокът и славеят“ от Катрин Арден

210854_b.jpgВасилиса прекарва вечерите сгушена около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша приказките на бавачката си. Любимата ѝ приказка е за Мраз – синеокия зимен демон, който се появява в ледените вечери, за да отведе непредпазливите души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на духовете предпазва дома им от зло. След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия. Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?

„Мечокът и славеят“, която не спирам да наричам „Маша и мечокът“, нещо, което Катрин Арден със сигурност е целяла, ме заплени още с първите си страници и единствено съжалявам, че не я прочетох през зимата, защото атмосферата ѝ пренася читателя в руските земи, земи, изпълнени със сняг, витаещи във въздуха легенди и уютни домашни огньове. В „Мечокът и славеят“ може и да срещнете познати вълшебни славянски приказки, но всички те са вплетени в нова и незабравима история, история за смелата Василиса Петровна, едно специално момиче. Има още

„Двор от скреж и звездна светлина“ от Сара Дж. Маас

sara11530784902.9814.jpgФейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите й хора имат повече рани, отколкото е очаквала – белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.

Ревю „Двор от рози и бодли“. Ревю „Двор от мъгла и ярост“. Ревю „Двор от крила и разруха“

„Двор от скреж и звездна светлина“ от една страна е продължение на „Двор от рози и бодли“, но от друга е допълнителна история, служеща за въведение в новата трилогия на Сара Дж. Маас. „Двор от скреж и звездна светлина“, макар почти триста страници, не притежава сюжет, изпълнен с мистерия и битки, а залага на представянето на героите, мислите, с които се борят след войната, целите им и мечтите им за бъдещето. Тази кратка по стандартите на Маас книга ми донесе много радост, защото виждаме любимците си като обикновени хора, радващи се на празненството по случай зимното слънцестоене, заобиколени от смях, игри и много храна и алкохол. Има още

Книжен мазохизъм | ТАГ

booktag11.jpg

Не съм правила книжен таг от повече от няколко месеца, но бях забелязала това ново попълнение в българското книжно общество, а след като Кали от LadyBug’s Page ме тагна да го направя, нямах извинение да го пропусна. Аз обаче, вярна на предишните си публикации от този род, ще оставя тага отворен, не защото не знам кой е бил тагнат (точно затова), но и за да не обидя някого. Приятно четене!

1. Книга, която не ми е харесала, но въпреки това съм завършил/a:
„Всички наши места“ е пример за такава книга, макар често да ми се случва да завършвам книгите, които не ми харесват, защото съм си мазохист. Към края на тази вече ми бе доста зле, защото освен, че не ми хареса, книгата е и доста тежка. Има още

„Гоблин“ от Джош Малерман

goblin-djosh-malerman-deja-book.jpgЧела съм всяка от издадените на български книги на Джош Малерман досега, но считам „Гоблин“ за най-сложната и зашеметяваща сред тях. Романът съдържа шест отделни разказа, без да броим пролога и епилога, рамкиращи историята, свързани не само от главната тема – действието във всички се развива в града Гоблин – но и чрез малки детайли, почти изгубващи се сред случващото се, служещи за препратки към предишните разкази, а може би и към следващите. Случайно или не, всички истории се случват в една и съща нощ, нощта на дъжда, който така и не спира… Има още

„Черен лед“ от Андрю Лейн

mladiqt-sherlok-holms-andriu-lein-ibis-9786191572342.jpgГодината е 1868-a. Четиринайсетгодишният Шерлок Холмс се сблъсква с най-загадъчния си случай до момента. Майкрофт, по-големият му брат, е намерен с нож в ръка, надвесен над труп. Само Шерлок вярва, че брат му е невинен. Но може ли да го докаже? В една изумителна надпревара, която ще го отведе чак до Москва, младият Холмс трябва да разбере кой е натопил Майкрофт и защо, иначе има опасност брат му да увисне на въжето.

Ревю „Червената пиявица“

Андрю Лейн не спира да се развива и, с всяка своя нова книга за младия детектив Шерлок Холмс, успява да ме впечатли все повече и повече. Въпреки някои малки недостатъци, „Черен лед“ бе интересна, вълнуваща, изпълнена с напрегнати моменти, обрати и изненади. Действието се развива на две места – през първата част на романа се намираме в Лондон, а за втората заминаваме към Русия. Описанията на Москва и всички детайли, които Лейн е включил, отново направиха книгата и атмосферата ѝ много по-реална. Има още

Какво гледах през юни

47-ridge-exteriorj1pg.jpg

Лятото най-накрая е тук и макар да трябва да ходя на работа, все пак преди или след нея разполагам с малко свободно време за четене на книги и гледане на филми. Изключително съм доволна от тазмесечния си филмов подбор и макар да не е особено голям откъм брой, качеството компенсира.

Резултат с изображение за love, simon movieLove, Simon
Започнах месец юни с филм, който чаках с огромно нетърпение и още откакто обявиха, че ще бъде създаден, а именно ‘Love, Simon’ по книгата ‘Simon vs. the Homo Sapiens Agenda’. ‘Love, Simon’ се различаваше доста от книгата, много детайли бяха променени, цели сцени бяха изпуснати и дори имаше добавени герои, липсващи в оригинала, но самата атмосфера на филма много напомняше на тази от книгата, а това е най-важното. Забавлявах се страшно много, разчувствах се и колкото да ме е яд, че не са включили някои от най-хубавите моменти от книгата, все пак се радвам на успеха на филма и на това, че го има. Наистина ме зареди с много положителни емоции и вече искам да го гледам пак или да препрочета книгата, за да срещна отново тези герои. Има още