currently listening #5

Все си казвам, че ще пускам такива публикации по-често, но така и не изпълнявам това свое обещание. И понеже малко изчезнах от блог-пространството, реших все пак да пусна нещо, макар да не е на книжна тематика.

Има още

Advertisements

Какво гледах през април

tumblr_o9ipz1l3bo1rgewhto1_500.jpg

Откакто започнах тази поредица в блога определено гледам повече филми, нещо, което исках да се случи отдавна, понеже преди това бях позарязала киното, а и винаги ми е приятно, когато след филма напиша набързо впечатленията си за него и ги споделя с вас. Април бе страхотен откъм филми, изгледах доста, които преди това все отлагах и нито един не ме разочарова.

Резултат с изображение за barely lethalBarely Lethal
‘Barely Lethal’ разказва за живота на тийнейджърка, обучавана за специален агент още от малка, което е отнело детството ѝ и сега единствено мечтае да ходи на училище и да се почувства нормална. Още след първия си ден в гимназията обаче Меган осъзнава, че може би шпионството е далеч по-лесно от това да се впишеш сред останалите тийнейджъри, особено когато единственият ти досег с училище е от старите тийн комедии. Харесах много филма, бе страшно забавен и лек, а и аз много обичам всякакви филми за тайни агенти, включващи екшън сцени и т.н. А и с такъв страхотен подбор на актьори – Hailee Steinfeld, Sophie Turner, Jessica Alba, Samuel L. Jackson, Dove Cameron и Thomas Mann, всеки от които аз много харесвам, няма как да бъда разочарована. Има още

April Wrap Up & May TBR!

Свързано изображениеПрез месец април успях да прочета пет книги и да започна още една, от което съм изключително доволна. Интересното през април бе, че първата седмица си бях вкъщи и успях да прочета цели три книги, а останалите две едва завърших за следващите три седмици. Така е обаче, в университета не разполагам с толкова много време за четене, но качеството е над количеството, а повечето от тазмесечните книги са с отлични оценки.

1. „Училището за добро и зло“ – Соман Чейнани
„Училището за добро и зло“ бе една невероятна приказна книжка, от моя любим тип – с училище за магии, но дори по-интересно от типичните, след като учениците в него са разделени на добри и зли, а читателят проследява и двете. Книгата бе страшно интересна, много забавна, изпълнена с приключения и какво ли още не. Препоръчвам я горещо и нямам никакво търпение за продължението ѝ. Ревю, оценка: 5/5 звезди. Има още

„Огледалце, огледалце“ от Кара Делевин и Роуън Колман

97895427214201520600093.2583.jpgШестнайсетгодишните приятели Рижи, Лио, Роуз и Наоми са неудачници, които все още търсят себе си. Животът не е идеален, но музиката и вълнението покрай бандата им Огледалце, огледалце ги сплотяват… Докато един ден Наоми не изчезва мистериозно само за да бъде открита малко по-късно в безсъзнание край реката. Ще се събуди ли Наоми? Каква – или може би кой – е причината за нейното състояние в момента? И защо Рижи, самообявилият се покровител на групата, не успява да забележи предупредителните знаци? Докато Роуз се утешава с диви купони, а Лио е обзет от черни мисли, Рижи се заема да разплете случая. Това премеждие ще разкрие най-мрачните им тайни и ще разтърси техния свят. Нищо не може да се върне постарому, защото веднъж счупено огледалото не може да бъде поправено.

Почитателка съм на Кара Делевин, възхищавам се на начина, по който вижда света и действията ѝ, така че нямаше как да пропусна да прочета дебютната ѝ книга, написана заедно с Роуън Колман, която до този момент не ми бе позната. Харесах „Огледалце, огледалце“, въпреки че имаше какво още да се желае, но човек не спира да се учи и съм сигурна, че следващата книга на Кара ще бъде дори по-добра. Най-интересното в „Огледалце, огледалце“ не бе само историята, а всички послания, които тя предава на читателите, послания, които са важни за младите хора. „Огледалце, огледалце“ обаче представя и много тъмни сцени, свързани с това какво преживяват някои от героите, които могат да въздействат на по-младите и по-чувствителни читатели. Има още

Любими цитати от „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Свързано изображениеСдобих се с „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ съвсем случайно, докато се чудех коя книга да си взема, за да изразходвам подаръчния ваучер за една книжарница. И понеже бях решила, че искам да имам повече класики в библиотеката си, били те детски или не, посегнах към новото издание на романа на Луси М. Монтгомъри. Мина повече от месец докато се реша да започна книгата, мина повече от месец и преди да я завърша, но не защото не ми е харесала, а защото чисто и просто не сядах да я чета. Не знам защо. От една страна обаче се радвам, че завършването ѝ ми отне толкова време, защото така имах възможност да се насладя изцяло на детството на Анн, на безбройните ѝ приказки, на чара ѝ, на въображението ѝ. Открих и самата себе си в Анн – в начина, по който мислим понякога, в действията, които вършим, в приоритетите ни. За пръв път ми се случва и да обръщам такова голямо внимание на всяка написана дума, защото стилът на писане на Луси М. Монтгомъри е толкова прекрасен, че историята ѝ бързо започва да се усеща като прегръдка, като дом. И точно заради това реших да ви поканя да прочетете книгата като ви представя любимите си цитати от нея, заради които така често спирах да чета, за да ги запиша, което, повярвайте ми, се случва изключително рядко. Надявам се да ви харесат и да ви докоснат поне наполовина толкова, колкото докоснаха мен.

„Толкова е хубаво да говориш, когато ти се иска, без да ти кажат, че децата трябва да ги виждаш, а не да ги слушаш. Това са ми го казвали милиони пъти, когато съм заговаряла. И хората ми се смеят, защото съм употребявала големи думи. Но щом имаш големи идеи, трябва да употребяваш големи думи, за да ги изразиш, нали?“ Има още

„Косачи“ от Нийл Шустърман

dagata-na-kosata-kniga-1-kosachi-9786191710515.jpgСвят без глад, без болести, без война, без страдание. Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол. Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.

Има нещо магическо в започването на нова история. Не просто нова книга, а чисто нова история, с герои, непознати до момента на читателите, със свят, така различен от останалите, че да разпали искра у теб, да те накара да не желаеш да се отделяш от книгата, а единствено да изследваш света ѝ. Изпитах тази магия със започването на „Косачи“, от която не знаех какво точно да очаквам, но още след първата прочетена глава бях сигурна, че това ще е история, в която ще се влюбя. И така и стана. Има още

„Кулата на зората“ от Сара Дж. Маас

97895427214131521110463.9205Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга почти безнадеждна мисия – да открият лечител от легендарната Торе Сесме, който да излекува Каол от раните, получени в Рифтхол. След като е преживяла нечувани жестокости като дете, Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли – да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва. Но лорд Уестфол носи тъмнина от миналото си, която, както Ирен скоро разбира, може да погуби и двама им. А дълбоко в сенките на далечните планини, където митични воини кръжат в небето със своите руки, се намират дълго чаканите отговори. Отговори, в които се крие шансът за оцеляване – или всеобщата гибел.

Ревю „Острието на асасина“. Ревю „Кралица на сенките“. Ревю „Империя на бури“

Поредната книга на Сара Дж. Маас, която успява да ме разплаче и от щастие, и от тъга. „Кулата на зората“, макар посветена на приключението на Каол Уестфол и Несрин Фалик до съвсем нов и непознат до момента на читателите континент, а не на Елин Галантиус, бе също толкова вълнуваща, спираща дъха и просто обсебваща. За пореден път се изненадвам от това колко бързо се четат книгите на Сара Дж. Маас, независимо че са със сериозен брой страници – историята е толкова увлекателна и пристрастяваща, че читателят не иска, а и не може да се отдели от нея, с всяка приключена глава в ума му остават въпроси, които трябва да получат отговор и той продължава да чете, докато не прелисти и последната страница. Има още