Стихотворение: „Задръж звездите още миг“

7191e48df186c518d9a2e79a77f20770Това е публикацията, за която съм най-притеснена, защото ще ви представя едно стихотворение, което написах след прочитането на книгата „Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан. Дълго мислих как да предам чувствата си от романа, докато не се появиха в ума ми в тази форма. Стихотворението е свързано със събитията в книгита, но може да се чете и самостоятелно, надявам се, и е първото, което някога публикувам. Надявам се да ви хареса и дори да ви подтикне да погледнете романа, защото историята, която се разказва в него, е страхотна!

Задръж звездите още миг,
защото утре може и да няма,
задръж за мене спомена велик,
защото време не остана. Има още

Advertisements

Когато животът ти се изпречи на пътя

large1.jpgЗа четенето, целите, които си поставяме, и порастването…

Нещата, за които ще говоря в тази публикация, се въртяха в ума ми доста време, а наскоро Ева от Stormy Garden ме вдъхнови да разнообразя малко и да пренеса мислите си в блога, за което съм ѝ благодарна. Преди година-две се чудех как хората, които толкова обичаха четенето, изведнъж спираха да четат колкото преди, започваха да публикуват все по-рядко в книжните си блогове, сякаш не намираха достатъчно време за тях или пък ги превръщаха в съвсем различен тип, с тук-там някое ревю на книга. Чудех се как захвърлят нещата, за които са се трудили, от чисто любопитство или пък от разочарование, задето в любимите ми местенца вече няма нов материал за четене. Преди се ядосвах, не разбирах тези хора, но вече го правя. Защото, когато порастваме, когато оставяме училището и продължаваме с университета, с работата или със семейство, животът не ни пита колко книги имаме за четене, не пита дори колко минути можем да отделим за някое ново начинание, той просто се изпречва на пътя ни и ни залива с щастие, тъга и в повечето случаи – препятствия, които да прескочим.

Има още

Любими цитати от „Вино от глухарчета“

141739_b.jpgЧетох тази книга доста дълго време, но сама съм си виновна, след като винаги ми изникваше нещо друго за четене или правене. Може би точно заради това не успях да се насладя максимално на историята, някои от моментите ми се струваха объркващи и сякаш нямащи никаква връзка с останалото действие, а сюжетът понякога ми се губеше и исках да се върнем към дните на Дъглас и Том, а не към всички останали герои, които ни бяха представени. Като забравим за това обаче, „Вино от глухарчета“ е една прекрасна книга за лятото, видяно през очите на децата и описано с изящните думи на Рей Бредбъри, събираща в себе си носталгия към безгрижните дни и нощи, към целодневните игри навън и срещите с приятели. Не мога да отрека таланта на Бредбъри, колко добре подрежда думите си и какво вълнение предизвикват те у мен, затова съм ви подготвила някои от най-любимите си цитати от „Вино от глухарчета“.

„Човек прави разни неща и не обръща внимание. А сетне внезапно оглеждаш се и изведнъж осъзнаваш какво правиш, и всъщност тогава е първият път, когато истински го правиш.“ Има още

Какво гледах през септември 2018

1.jpg

През месец септември успях не само да изгледам някои доста добри филми, но и цял един сериал, всичко това преди да започна университета и да кажа „довиждане“ на свободното си време… Шегата настрана, наистина съм доволна от филмовия си месец, освен от единия от изборите ми, а сериалът, за който говоря по-долу, заслужава вниманието на всеки.

ФИЛМИ 

2.jpgThe Spy Who Dumped Me
Този филм е велик! „Бивш под прикритие“ не се появи по българските кина на световната си премиера, а малко по-късно, затова за момент се притесних, че няма да успея да го гледам, а ще трябва да чакам с месеци, за да го намеря. Все пак имах късмет и му се насладих скоро след премиерата му, като твърдо заявявам, че това вече е един от любимите ми филми! В него имаше страшно много екшън, пътуване из красиви места, страхотен хумор, силно приятелство и щипка любов. Може би знаете, но съм голяма почитателка на всякакви филми за шпиони, а за хора, принудени да се превърнат в шпиони, които нямат никаква представа какво да правят – още повече. Великолепните Мила Кунис и Кейт Маккинън правят гледането още по-задължително, а и вече започвам да разбирам защо всички откачат толкова по Сам Хюгън. Искам да гледам филма пак! Има още

„Небе в дълбините“ от Адриен Йънг

214.jpgОтгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. Докато не вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ. Тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство. Тя трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот…

Досега не бях чела книга за викинги или поне базирана на викинги, но „Небе в дълбините“ успя да ме изненада приятно. Изненадата не дойде от това, че ми хареса, защото имах това предчувствие – историята е за младо, обучаващо се за воин момиче, живеещо в интересен свят, което наред с откриването на себе си изживява още много други събития – като научаването, че единственият ѝ брат, уж починал преди пет години, всъщност е жив и живее при врага – събития, които ще я направят по-силна и целеустремена. Изненадата ми породи това колко ме увлече книгата, макар да имам някои малки забележки към края, както и че е самостоятелен фентъзи роман с различни и интересни герои. Има още

„Ярко пламтим“ от Кирстен Уайт

BrightWeBurn_KierstenBrazier_frontcover copy1534149265.6044.jpgМакар и по-могъщ султан от всякога, Мехмед е отчайващо самотен. Той има нужда от подкрепата на своя приятел Раду и го привиква обратно в столицата Константинопол. Безпощадните наказания, които Лада налага на престъпниците, благоприятстват стабилността във Влашко, но тя няма да си отдъхне, докато всички не разберат, че границите на страната ѝ са неприкосновени. Единствено като унищожи всичко постигнато досега, Лада ще успее да изгради страната, за която мечтае.

Ревю „Влизам в мрака“. Ревю „На трона се възкачвам“ 

Не обичам да пиша ревюта на последни книги в поредица. Не обичам да се сбогувам с герои, които значат толкова много за мен, герои, които съм опознала постепенно, които чувствам не просто като истински, но и като мои приятели. Или дори врагове. Не обичам, когато краят е толкова близо, толкова реален и страшен. Още повече, че с всяка прочетена страница се страхувам за съдбата на героите, за това кой ще оцелее и кой – не, кой ще получи желаното или поне ще запази същността си. Героите в поредицата на Кирстен Уайт са ярки, безстрашни, свирепи и жестоки – все пак до един са потомци на владетели. Но те са и смирени, мили, излъчващи любов и доброта. Кой от кое ще получи обаче е важният въпрос. Има още

August Wrap Up & September TBR!

Резултат с изображение за september tumblr

Август бе последният ми работен месец (йей, малко почивка), но все пак успях да прочета доста книги, даже май това е най-успешният ми месец за годината. За това помогна най-вече колко добри бяха всичките книги, защото определено усилваха желанието ми за четене. Ето и кои са те:

1. „Джунглата на скакалците“ – Андрю Смит
Както казах и в ревюто си – „Джунглата на скакалците“ е най-откачената книга, която някога съм чела. Но и една от най-забавните и изпълнени със странни, интересни приключения и буболечки. Вече, ако видя богомолка, веднага се сещам за тази книга, преди да избягам надалеч с писък. Андрю Смит има талант и с удоволствие бих прочела още от творчеството му. Оценка: 3.75/5 звезди. Има още