„P. S. Все още те обичам“ от Джени Хан

169.jpgЛара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

Ревю „До всички момчета, които съм обичала“

Романтичната история на Лара Джийн и Питър Кавински започва по-различно от останалите, които познаваме – с преструвка, която постепенно се превръща в истина, с чувства, които първоначално не съществуват, но с всеки изминал ден стават все по-силни и по-силни. „P.S. Все още те обичам“ започва там, където „До всички момчета, които съм обичала“ завърши, а събитията отново започват да се случват с главоломна скорост. Питър и Лара Джийн, нашите любими главни персонажи, бързо-бързо оправиха недоразуменията от края на книга първа и си изясниха някои важни неща. Дори успяха да създадат нов договор, по-истински и по-емоционален от предишния, на който да се уповават. Има още

Advertisements

„Двор от крила и разруха“ от Сара Дж. Маас

97895427209421510381838.4889.jpgУжасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега. Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери – и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.

Ревю „Двор от рози и бодли“  Ревю „Двор от мъгла и ярост“

Да се сбогуваш с любимите си герои, с любимия си свят и любимата си история винаги е трудно, но и неизбежно. Да, знам, предполага се, че ще има още няколко спин-оф книги в този свят, били те за Фейра и Рисанд, или някой друг, но „Двор от крила и разруха“ все пак е официалният край на историята на Фейра, на всички събития, направили я това, което е, на всички събития, събрали се в едно и изградили нещо вълшебно, нещо, изпълнено с емоция, болка, щастие, кръв, радости… и любов. Има още

November Wrap Up & December TBR!

Резултат с изображение за december tumblr

Не мога да повярвам, че вече сме декември! Годината мина толкова бързо, случиха се толкова много неща, повечето без дори да имам време да ги осъзная. Но, за това по-късно, днес съм тук с равносметката си за месец ноември, който се оказа по-продуктивен от очакваното!

1. „Момичето, което изпи луната“ – Кели Барнхил
Този месец прочетох доста повече детски книжки, отколкото чета обикновено, но изобщо не се оплаквам, даже напротив – „Момичето, което изпи луната“ бе една страшно очарователна и приказна история, която много се радвам, че успях да прочета! Ревю, оценка: 4/5 звезди. Има още

„Рандеву в „Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард

210315_b.jpgПариж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота – английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата… 85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна… Вълнуваща, чувствена и „много френска“ – историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

Научих за „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ едва когато я получих от издателство Емас, но тази книжна изненада се оказа една от най-прекрасните, които съм чела. Трудно ми е да си призная, но ако не бях извадила книгата от пощенския плик, най-вероятно никога нямаше да я прочета. Рядко посягам към романтични романи, такива с допълнителна историческа насоченост пък съвсем, така че жанрово „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ не се доближава особено до останалите ми четива…но! Веднъж започнах ли книгата, не можех и не исках да спра да чета, преплитането на историята на младата Виан, мечтаеща да изучава ботаниката и спускаща се в опасно приключение, когато сама заминава за Париж толкова млада, и историята на Лили Марлен, жена, която осъзнава, че бракът ѝ вече не ѝ носи щастие едва когато открива картина, нарисувана преди раждането ѝ, на която сякаш е изобразена самата тя, ме държа в напрежение, преплитането на тези две истории, изпълнени с чувства, болка и трудности ме докосна толкова много, че тази книга веднага се превърна в любима за мен. Има още

„Отвъдземя“ от Тахере Мафи

otvadzemya-9786190710447_1.jpgРодена в свят, който е изтъкан от цветове и багри, Алис трябва да се примири с факта, че е странното момиченце с кожа и коса в млечен цвят. Колко скучно. Във Ферникова гора всеки притежава парченце собствена магия, а Алис не може да се похвали и с това. Но най-важното за нея е да открие баща си, а за тази цел трябва да предприеме пътешествие през мистичните и опасни територии на Отвъдземя. В Отвъдземя всичко е необикновено – долу понякога е горе, ляво може да е дясно, aхартията оживява. Единственият спътник на Алис е Оливър, магическата сила на когото се крие в лъжата и заблудата. За да открие баща си обаче, Алис трябва да открие първо истинските цветове на душата си и да се научи да открива любов и добрина дори в лицето на загубата.

Ще започна това ревю малко по-различно, а именно с признанието, че обожавам българската корица на „Отвъдземя“! Оригиналната също е много цветна и красива, но този оттенък на синьото, който е в основата на българския вариант, ми е голяма слабост, та първия път, в който видях книгата, не можах да отлепя очи от нея. Огромни поздравления на Матея Аркова! Та, красотата в „Отвъдземя“ не е единствено отвън, но и отвътре. Представена ни е история, изпълнена с магия, цветове и цветя, където способностите ти и мястото ти в обществото са пряко свързани с това колко цветен си всъщност. Във Ферникова гора почти няма да срещнете човек с бледа кожа, скучни очи и нормална коса, не, във Ферникова гора хората са с цвят на мед, шоколад, косите им горят, а дрехите им изпъкват. Във Ферникова гора всичко е цветно, красиво и необикновено… но най-необикновена е малката Алис, чиято кожа и коса е млечно бяла. И явно такава и ще си остане. Има още

„Ще ти дам слънцето“ от Джанди Нелсън

203668_b.jpgДжуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им. Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние. Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд – за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

Нямах никаква идея какво да очаквам от „Ще ти дам слънцето“, въпреки че бях виждала свежата ѝ корица хиляди пъти в чуждите буктюбърски канали. Нямах идея колко красива ще се окаже историята на близнаците Джуд и Ноа, със своите метафори и поетичен изказ, но и колко тъжна, как ще бъде изпълнена с тайни, с неизказани мечти, със скрити страхове, с лъжи, променящи всичко и любов, изгаряща света. Лятната и слънчева корица далеч не може да опише красотата на историята и колко сурова, истинска и прочувствена е тя. Има още