В търсене на себе си

Липсва ми любовта към четенето, която изпитвах преди години. Липсва ми емоцията, свързана с това да отида в книжарницата, да избера съвсем случайна книга, притеглила ме единствено чрез корицата си, да я занеса вкъщи с ентусиазъм и нетърпение, след което да я изчета на един дъх. Това бе времето преди намирането на книжното общество, което ме запозна с толкова много нови книги, но и което открехна в мен вратата към бързането, състезаването и нуждата за изчитането на всичко излизащо на пазара. Нещо, което далеч не е възможно.

„Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис

Мадрид, 1957 г. Под фашистката диктатура на Генералисимус Франко Испания крие мрачна тайна. Туристи и чуждестранни бизнесмени пристигат на талази в Испания с приветливото обещание за слънце и хубаво вино. Сред тях е 18-годишният Даниъл Матисън, син на петролен магнат, който пристига в Мадрид с родителите си с надеждата да усети връзка с родината на майка си през обектива на своя фотоапарат. Фотографията го сблъсква с Ана, чието семейство се бори с променливата си съдба под дългата сянка на Гражданската война. Снимките на Даниъл поставят неудобни въпроси, а опасности надничат зад ъгъла. Той е притиснат в ъгъла, поставен пред трудно решение, което трябва да вземе за да защити хората, които обича. Животи и сърца се сблъскват, а слънчевият испански град открива своята изненадващо мрачна сърцевина.

Много рядко чета исторически романи, но всеки път, в който го направя, си пожелавам това да се случва по-често, тъй като са страшно интересни и научавам много нови неща за периодите, които биват описвани. Книгите на Рута Сепетис винаги ме разчувстват, тъй като разказват едни от най-тъжните човешки истории, истории, родени по време на война, мъчения и трудности. Тук ни е представена историята на Испания по време на управлението на Франсиско Франко, един от най-лошите периоди за населението на Испания.

„Верига от злато“ от Касандра Клеър

Kорделия Карстерс е ловец на сенки, обучавана от ранна възраст да се бие с демони. Когато баща ѝ е обвинен в ужасно престъпление, тя и брат ѝ заминават за Лондон с надеждата да предотвратят семейното опозоряване. Корделия е решена да бъде герой, а не булка, въпреки намеренията на майка ѝ да я омъжи. Скоро тя среща приятелите си от детинство – Джеймс и Люси Херондейл, и e въвлечена в техния свят на бляскави балове, тайни любовни срещи и свръхестествени салони, където се събират вампири, магьосници и русалки. Междувременно ѝ се налага да крие тайната си любов към Джеймс, който е дал обет да се ожени за друга. Но новият живот на Корделия е пометен, когато серия от ужасни демонски атаки разтърсват Анклава. Лондон е поставен под карантина. Корделия и нейните са изправени пред тежък избор, който ще разкрие жестоката цена на това да бъдеш герой…

Липсваше ми да започвам нова поредица на Касандра Клеър, тепърва да се запознавам с героите, да ги опознавам, да разбирам мислите им, целите им и чувствата им. Във „Верига от злато“ героите всъщност са ни познати, но от кратките истории в сборниците с разкази на Касандра Клеър. Нямах търпение да се докосна до тяхната лична книга, да разбера какви са от първо лице, преживявайки с тях победи и загуби, преминавайки през препятствия и празненства. Чаках тази книга доста дълго време, но се радвам, че най-накрая се докоснах до нея – и буквално я изядох с кориците, толкова ми бяха липсвали дългите истории на Клеър. Не исках да се отделя от нея, не можех да не прекарвам времето си с Джеймс, Луси, Корделия, Матю и всички останали. Касандра Клеър вдъхва живот на всичко, което напише, а първата книга от трилогията „Последните часове“ е поредният пример за това.

Какво гледах през януари 2022

Месец януари определено бе за наваксване на филми и сериали, тъй като успях да изгледам доста заглавия, които отлагах и на които бях хвърлила поглед още миналата година. Останах много доволна от повечето, а списъкът ми с любими заглавия се увеличи!

ФИЛМИ

Harry Potter 20th Anniversary: Return to Hogwarts
Не е изненада, че много харесвам филмите за Хари Потър, гледала съм ги по няколко пъти и до ден днешен на душата ми ѝ става топло и приятно, щом си помисля за тях. Затова и новината, че ще излиза документален филм за поредицата ме зарадва много. Бе ми много интересно да разбера какво мислят актьорите за своите персонажи, за годините, прекарани в снимки, как ги е променило това и как им е помогнало. Върнахме се още в самото начало, преминахме през всичко – и лошо, и добро, но цялостната разходка из спомените бе вълшебна, точно както всеки от филмите. Радвам се, че получихме нещо допълнително и ново към обичаните ни герои, и то в най-празничното време от годината. Задължително за гледане за феновете!

„Инспекцията“ от Джош Малерман

‌Наричат ги Азбучните момчета. Всяко от тях е на 12 години. Всички заедно живеят в отдалечена от цивилизацията кула, насред гъсти иглолистни гори. Децата никога не са напускали своя дом. Не познават живота такъв, какъвто е. Изолацията им е абсолютна и задължителна, наложена от техния наглед грижовен и авторитетен Б.А.Щ.А. Първоначално дръзкият и морално спорен експеримент върви по план… докато един ден момчетата не започват да си задават въпроси, да подлагат на съмнение правилата, да се бунтуват срещу своя умален свят… Готови ли са обаче за суровата истина, която ги очаква в края?

Вече от доста време следя творчеството на Джош Малерман и макар далеч да не съм почитател на страшното, винаги започвам книгите му с интерес, готова да бъда уплашена от каквото там ми е подготвил. Очаквах в „Инспекцията“ също да има солидна доза страх, но четейки романа нито веднъж не се появиха зловещи персонажи, стряскащи моменти или гнусни преживявания (е, почти). Вместо това обаче отново останах уплашена. И то много. Уплашена от мисълта какво ли би било и аз да живея живот като този на децата в кулата, живот, отделен от реалния, в който от мен да се крие за съществуването на противоположния пол, градовете, цивилизацията дори. Да живея в лъжа, а тази лъжа да е единствената истина, която познавам.

Какво гледах през декември 2021

Честита нова година, мили читатели! Бъдете здрави, щастливи и успешни! Преди обаче да започнем да се наслаждаваме на новата година, е време за последен поглед към предишната. През декември успях да изгледам доста филми и два сериала, които чаках да започна от дълго време. Останах доволна от почти всичко, намерих нови любими филми и като цяло – много се забавлявах. Единствено ми се искаше да гледам малко повече коледни филми, но ще си се реванширам догодина!

ФИЛМИ

Terminator Genisys
Петият Терминатор бе най-объркващият до момента! Имам чувството, че започнах поредицата отначало – всичко, което гледах досега сякаш вече нямаше значение, защото миналото се оказва съвсем различно, като това променя и бъдещето, а нужните действия, за да бъде човечеството спасено също са различни. Тук виждаме най-много пътуване във времето от началото досега, което вече наистина се отказвам да осмислям и да се опитвам да разбера – има твърде много неизвестности. Филмът ми хареса, бе по-интересен от някои от предишните, но самата история започва да ме обърква все повече – постоянно нещо се променя, а актьорите (освен Арнолд Шварценегер), които биват сменяни всеки път, още повече отдалечават връзката между филмите. Да видим какво ще стане в следващия филм.

Какво гледах през ноември 2021

От много отдавна не съм гледала толкова голямо количество филми през един месец, колкото този ноември, но липсата на университет, който да изяжда свободното ми време и вечерите ми, в съчетание с ранното стъмване и студеното време навън определено си казват думата, затова и този месец се насладих на доста заглавия, някои от тях – чакани да бъдат изгледани от доста време, а други – новооткрити. А на вас – приятно четене!

ФИЛМИ

Over the Moon
Определено тази година се постарах да гледам повече анимации, а поредната в този списък е ‘Over the Moon’, която бе и сред номинациите за Оскар тази година. Филмът разказва за Fei Fei, младо момиче от китайски произход, което силно вярва в историята за богинята Chang’e – жена, взела отвара за безсмъртие, благодарение на която застава на Луната, но изоставя своя любим Houyi на Земята, чакайки го да дойде при нея. Това е любимата история на Fei Fei и майка ѝ, а след като момичето губи майка си, вярването в Chang’e е единствената ѝ утеха. Филмът бе много приятен, с доста топли сцени, но и тъжни такива, а музиката и песните в него бързо ти се забиват в главата. Със сигурност ми хареса и ми напомни за пореден път колко важно е семейството и любовта между хората.

„Червените магически свитъци“ от Касандра Клеър и Уесли Чу

Всичко, което Магнус Бейн иска, е почивка – продължително пътешествие из Европа, заедно с Алек Лайтууд. Но когато двамата се установяват в Париж, стар приятел на Магнус пристига с новини за демонопоклоннически култ, наречен „Алената ръка“, който създава хаос по света. Култ, основан от самия Магнус преди години. Като шега. Сега Магнус и Алек трябва да се надпреварват с времето, обикаляйки из Европа, за да открият неуловимия лидер на „Алената ръка“, преди да е причинил още повече щети. Сякаш не е достатъчно лошо, че почивката им е съсипана, но сега и демони ги спъват при всяка тяхна стъпка, и става още по-трудно да отличиш приятел от враг. Докато намирането на отговори става все по-наложително, Магнус и Алек ще трябва да се доверят един на друг повече от всякога. Дори и това да означава да разкрият тайни, които и двамата пазят дълбоко в себе си.

Вече знаете как е – никоя от книгите на Касандра Клеър не се пропуска! Особено пък, ако разказва за приключенията на Алек и Магнус – една от най-любимите ми двойки в цялата поредица. Действието в „Червените магически свитъци“ се развива точно след приключването на първата война, в която се биха нашите герои – тази с Валънтайн Моргенстърн, тоест доста далеч от последните им приключения. Представено ни е първото самостоятелно пътуване на Магнус и Алек – тяхната европейска ваканция, която обаче бива рязко прекъсната, след като се сблъскват с доста демони, а да остане безразличен е против природата на Алек.

Какво гледах през октомври 2021

През последните месеци далеч не гледам толкова много филми, колкото ми се иска, но пък смело мога да заявя, че качеството надминава количеството – особено този месец. През октомври, зловещият месец, се насладих на дълго чакани заглавия, страшни истории и отдавна отлагани филми. Останах повече от доволна от всички, а кои са те – прочетете долу.

ФИЛМИ

Dune
Няма как да не сте чули за излизането на Dune, тъй като това бе един от най-чаканите филми за годината, даже още за 2020. Като почитател на фантъзито бе немислимо да пропусна това събитие, така че и аз се наредих на опашката и бързо се посветих на това зрелище. Първото впечатление е колко красив е филмът. Сцените са просто уникални, Дени Вилньов се е постарал много, за да направи такъв шедьовър и всичко това си личи. Историята е доста интересна, актьорската игра няма нужда да се коментира, но това, което може би няма да се хареса на повечето зрители е финалът на филма. Тъй като това е част първа, последните минути не ни дават грам отговори и задоволство, а единствено надигат напрежението у нас и дори мъничко ни изнервят, защото чакането за втората част ще ни се стори доста дълго. Но и силно желано. Сигурна съм, че втора част ще е един от най-добрите фантастични филми. Първа част също бе доста добра, но отвори вратата към този нов свят само наполовина. Нямам търпение да се открехне изцяло.

Какво гледах през септември 2021

Този месец бе почти перфектен откъм филми! Не гледах много заглавия, но пък останах доволна от всички тях и дори имах време за два нови сериала, които отлагах от доста време насам. Пожелавам си и октомври да е изпълнен с толкова страхотни заглавия, а ето и последните ми любимци!

ФИЛМИ

Cruella
Като малка много харесвах „101 далматинци“ и макар да не искам да си помислям дори какво би било да убиеш някое куче, все пак ми бе интересно да видя как ще представят злодея Круела и каква история ще ѝ дадат, затова започнах този филм с доста голямо желание, а и участието на Ема Стоун със сигурност подпомогна това. До края на филма всъщност останах много изненадана, не защото филма не е хубав, но защото не намирам никаква прилика, освен външна, между тази Круела и Круела от култовите „101 далматинци“. Не искам да издавам нищо, но ако се притеснявате, че ще има сцени с измъчване на животни – уверявам ви, такива няма. Круела тук е доста голям бунтар, лутаща се из това да бъде себе си и да пасва сред околните. Това я довежда до доста интересни ситуации и дори ѝ помага да си намери хубава работа, чрез която ще научи много за себе си и ще стигне до изводи, за които не е подозирала. Филмът определено бе интересен, постоянно се случваше нещо и бе забавно да проследяваме приключенията на Круела, но, честно казано, не усетих връзката между тази героиня и злодея, когото всички познаваме. Ема Стоун е страхотна в ролята си както винаги, Ема Томпсън също, но не мисля, че от Дисни са успели да предадат историята на злодея Круела, а по скоро са създали нейна нова версия. Абстрахирайки се от това, филмът много ми хареса!