Blogmas #18 – какво научих през 2016

С идването на Коледа наближава още един дълго чакан празник – Нова година. Покрай Нова година пък всички започваме да правим списъци с нещата, които искаме да постигнем през следващата година, но и да си припомняме всичко, което се е случило през старата. Най-вероятно отново ще имам публикация с целите си за новата година, но тя още е твърде далеч, затова днес съм тук с един скромен списък с част от нещата, които осъзнах и научих през 2016 година. Кой знае – може те да вдъхновят и някой от вас. : )

Мнението на другите не е важно. Ако харесваш нещо – направи го, ако ли не – недей. Единствено твоето мнение има значение, животът си е твой, изборите – също. И защото понякога дори самата аз забравям това, надявам се през 2017 да си го спомням по-често.

Ако искаш промяна – давай смело. Няма по-подходящ момент за започването на нов спорт, нов режим на хранене или каквото и да е от днес. Не казвай утре. Не казвай след месец. Не казвай догодина. Единствено днес има значение, защото никога не знаем какво ще се случи утре.

Прави това, което те прави щастлив. Не ти се излиза навън? Хубаво. Стои ти се вкъщи и ти се чете книга цял ден? Още по-добре. Не искаш нито да четеш, нито да учиш, нито дори да ставаш от леглото? Няма проблеми. Само ти знаеш как се чувстваш, никой друг не е на твое място, затова и както вече казах – единствено твоето мнение има значение.

Оценките в училище не са всичко. Самата аз все още съм ученичка и вероятно ще изпадна в не едно „ако нямам шестица светът ще свърши“ състояние, но всъщност оценките далеч не са всичко. Надявам се когато кандидатствам в университет също да си припомня това, но и все пак да ме приемат там, където желая, защото иначе отново ще почна да си мисля, че оценките всъщност са всичко. Дано не се стига до там.

Броят прочетени книги няма никакво значение. Това е специално за читателите (като мен), които понякога забравят, че няма значение колко книги си прочел, а единствено дали са ти харесали. По едно време си мислех, че трябва да чета възможно повече книги, тази година пък – че трябва да чета по-малко… Е, догодина нито едно от двете няма да има значение, наистина ще чета точно колкото искам и колкото дебели книги искам, дори накрая да изглеждат много или пък малко.

Не е задължително да прочетеш всяка излязла книга. Тези дни редовно виждам предстоящи заглавия и все повече си мисля как няма никакъв шанс да прочета всички тях, без да осъзнавам, че това всъщност далеч не е задължително. Напоследък доста подбирам кои книги да чета, бавя едни, давам предимство на други и съм повече от щастлива. Имам късмета да попадам почти винаги на книги, които ми харесват и въпреки че понякога проучването за дадената книга, дали наистина е мой тип и си струва да си я взема, е малко по-дълго и бавещо самото четене, ще продължавам да го правя, защото така ми харесва. И няма никакъв проблем в това.

И последно… Времето за теб самия е важно. Не го пропускай. Ако си се забързал – поспри, почини, огледай се. Отдели внимание на хората и нещата, които обичаш, не се изтощавай с крайни срокове и излишно напрежение за незапочнатите задачи. Понякога единственото, от което се нуждае човек, е малко почивка. Светът може и да почака. Всички трябва да си го припомняме по-често.