„Мечокът и славеят“ от Катрин Арден

Василиса прекарва вечерите сгушена около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша приказките на бавачката си. Любимата ѝ приказка е за Мраз – синеокия зимен демон, който се появява в ледените вечери, за да отведе непредпазливите души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на духовете предпазва дома им от зло. След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия. Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?

„Мечокът и славеят“, която не спирам да наричам „Маша и мечокът“, нещо, което Катрин Арден със сигурност е целяла, ме заплени още с първите си страници и единствено съжалявам, че не я прочетох през зимата, защото атмосферата ѝ пренася читателя в руските земи, земи, изпълнени със сняг, витаещи във въздуха легенди и уютни домашни огньове. В „Мечокът и славеят“ може и да срещнете познати вълшебни славянски приказки, но всички те са вплетени в нова и незабравима история, история за смелата Василиса Петровна, едно специално момиче.

По-голямата част от „Мечокът и славеят“ разказва за детството на Василиса, за порастването ѝ без майка, което обаче не пречи на момичето да бъде волно и щастливо, поне докато баща ѝ не си намира нова съпруга – Ана Ивановна, която едва се грижи сама за себе си, камо ли за някой друг. Василиса и Ана обаче имат повече общо, отколкото предполагат – и двете виждат народните духове, макар за едната това да не е нищо особено, а за другата – знак от дявола. В центъра на сюжета е и битката между две вярвания – новото, почитащо Бог, срещу старото – почитащо духовете и спазващо всички традиции, за да не бъде нарушен редът на нещата. Да, но след появата на отец Константин няколко години след тази на Ана, също идващ чак от Москва, за да проповядва своето учение, всичко тръгва в обратна посока, а жителите на селото на Василиса сякаш изведнъж са забравили за корените си и единствено страх гнезди в душата им.

Нямаше как да не остана очарована от най-малката дъщеря на Пьотър, която с всяко свое действие затвърждаваше все повече позицията си не толкова на жена, колкото на диво създание. Виждаща неща, които за другите не съществуват, говореща с конете и яздеща по-добре и от мъж, Василиса често биваше заклеймявана като вещица, но това нито веднъж не ѝ попречи да бъде себе си, не успя да я затвори в клетка и дори ѝ помогна да постигне целта си веднъж или два пъти. Много харесах и как не са проследени единствено дните на Вася, но и мислите на Константин и Ана, антигероите в романа, запознаваме се добре с Альоша, малко по-големият брат на Вася, който най-много я подкрепяше, а на няколко пъти виждаме младата си героиня през очите на баща ѝ и обичта, отразена в тях.

Силно съм впечатлена от Катрин Арден, от сложността на дебютния ѝ роман, от всички пластове, които е наложила върху своята история, от часовете проучвания, които му е посветила. Колко добре е представила не само гледната точка на добрия отбор, но и тази на лошия, как ни запознава с всеки един герой, отделя му време, разказва историята му и чак тогава позволява на действието да продължи. Има много магия в „Мечокът и славеят“, много студени нощи пред камината, много красота, страх, но и любов. Има и немалко исторически нотки, наред с вълшебните приказки, изразяващи се чрез герои и събития – някои от тях са споменати и тук, а с други предстои да се срещнем по-подробно в книга втора.

Съжалявам, че не прочетох „Мечокът и славеят“ през зимата, но в същото време се радвам за това, защото сега не ми се налага да чакам за продължението ѝ, от което очаквам много, но съм сигурна, че всичко ще бъде надминато. Ако и вие като мен сте поизостанали с творчеството на Катрин Арден, не мислете много, а започвайте тази прекрасна книга. Няма да съжалявате!

Източници на снимките: 1, 2-3.