Когато животът ти се изпречи на пътя

large1.jpgЗа четенето, целите, които си поставяме, и порастването…

Нещата, за които ще говоря в тази публикация, се въртяха в ума ми доста време, а наскоро Ева от Stormy Garden ме вдъхнови да разнообразя малко и да пренеса мислите си в блога, за което съм ѝ благодарна. Преди година-две се чудех как хората, които толкова обичаха четенето, изведнъж спираха да четат колкото преди, започваха да публикуват все по-рядко в книжните си блогове, сякаш не намираха достатъчно време за тях или пък ги превръщаха в съвсем различен тип, с тук-там някое ревю на книга. Чудех се как захвърлят нещата, за които са се трудили, от чисто любопитство или пък от разочарование, задето в любимите ми местенца вече няма нов материал за четене. Преди се ядосвах, не разбирах тези хора, но вече го правя. Защото, когато порастваме, когато оставяме училището и продължаваме с университета, с работата или със семейство, животът не ни пита колко книги имаме за четене, не пита дори колко минути можем да отделим за някое ново начинание, той просто се изпречва на пътя ни и ни залива с щастие, тъга и в повечето случаи – препятствия, които да прескочим.

Все по-често се усещам как мисля за училищните дни, за спокойствието, което имах тогава и дори не го осъзнавах, мислейки си, че всичко е толкова объркано и трудно. Вече съм втори курс в университета, вероятно не съм видяла дори и половината трудности, които съпътстват този вълшебен процес, но бавно започвам да осъзнавам, че дните на безгрижие и свободни летни месеци са зад гърба ми, без идея кога, по-точно – дали отново ще ги усетя. Когато не уча девет месеца, работя три и макар двете да не са свързани – умората от тях се слива, а свободните мигове намаляват. Не казвам, че нямам нито секунда за почивка, моята специалност има лекции само четири дни, а не пет, но сред излизането с приятели, наваксването с новия сериал, посещенията на така чаканите прожекции, обръщането на внимание на семейството – все пак живея далеч от тях през повечето време, и малките неща, които всеки иска да свърши за себе си, четенето все остава на заден план.

Акцентирам върху четенето, защото книгите са нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие, за което пиша най-лесно и това, което свързва мен и повечето, ако не и всички, читатели на блога. Акцентирам върху четенето и защото преди година-две си мислих как аз няма да се оставя на живота да ме разпръсне тук и там, все така ще продължавам да отделям време за книги всеки ден, няма да се откажа от писането в блога и макар последното да е вярно и с всички усилия да се старая да го поддържам жив, дишащ и активен, за четенето, за жалост, понякога забравям. Дали защото съм станала мързелива и предпочитам да изгледам двучасов завършен филм, дали защото не мога да разпределя правилно времето си, или защото все не мога да намеря правилната книга, но четенето ми откакто „пораснах“ вече не е същото. И тук искам да ми отговорите вие, хората, които изпитвате или сте изпитвали същото като мен – коя е според вас причината и защо понякога забравяме за това действие, което толкова много обичаме.

f4344f8a578da8c5085bad6a4899c391.jpgПоследната година успях да поддържам блога си жив, дори и да не четях много, но с по-малко публикации, главно ревюта, много от които не ме правиха истински щастлива, а по-скоро ме натоварваха, защото бързах да завърша тях и книгите навреме, за да не отсъствам твърде дълго или да не бавя издателствата, които са ми ги изпратили. Това често водеше до ревюта, които не са ми любими, а след това процесът се повтаряше и така до безкрай. Спрях да пиша тагове, нещо, което колкото и да е изтъркано, ми бе забавно, спрях и по-различните книжни публикации, класации и прочие, но не спрях да си поставям цели да бъда активна, да се тревожа, когато постовете отсъстваха и да разочаровам най-вече себе си.

Сега вече осъзнавам, че с бързане и без желание нещата не се получават толкова добре, макар отново да се случва да нося твърде много дини под една мишница, което пък се отразява най-вече върху психиката ми и погледа ми върху блога – едно място, което трябва да ми носи щастие, а не безпокойство. Бавно започвам да осъзнавам това, да разбирам, че няма значение дали публикуваш два пъти в седмицата или веднъж на месец, а единствено дали влагаш любов и желание в написаното. Бях забравила началната идея на блога си – да споделям с останалите нещата, които харесвам, а дали това ще са книги или нещо друго от живота ми, за което имам повече време – няма значение. Надявам се това ново разбиране да не ме напусне, да бъда малко по-добра към себе си и да отделям повече внимание на нещата, които ме правят щастлива, дори да пренеса повече от тях тук, защото това все пак е моят блог и той трябва да отразява моята същност. Надявам се и да не съм ви досадила с всички тези излияния, и поне един от вас да сподели с мен как се чувства или се е чувствал. А относно книгите – винаги ще ги обичам, никога не съм спирала и не възнамерявам да спирам да чета, но се надявам да свикна с факта, че толкова много прочетени книги както преди вече невинаги ще е възможно. Благодаря ви, ако сте останали до края!

4 мнения за “Когато животът ти се изпречи на пътя

  1. Много хубав пост, който е доста близък до мен. Напоследък и аз едва намирам време за четене, а когато имам такова, предпочитам да си почина, защото цял ден съм учила по литература. Последна година в гимназията съм и още отсега ми е много напечено и единственото време, в което чета, е в автобуса и през междучасията. Радвам се, че ще продължиш да пишеш, защото ти харесва, а не защото трябва. Това е най-важното! Успех!

    Liked by 1 person

    • Благодаря ти много, че отговори! Последната година в гимназията също е много натоварена, предстоят ти много важни неща, избори и събития, така че е нормално четенето да остава на заден план. Аз също чета най-вече когато пътувам във влака, защото знам, че имам час и нещо, в които няма да мога да свърша нищо друго. Точно четенето във влака ме спаси от тоталния книжен застой. Благодаря ти отново! 🙂

      Харесвам

  2. Теди, никак, ама никак!, не се кори за отношението си към книгите. Преди всичко останало това е хоби, което ти доставя удоволствие. Но е и умствена дейност, а умът е мускул, който също се измаря. Нормално е да изпаднеш в периоди, в които няма да четеш така активно, нито пък ще ти се занимава да пишеш литературни съчинения разсъждения под формата на ревю 🙂 Аз самата в момента съм в такава ситуация – нощното ми шкафче се трупа с интересни заглавия, но на мен само ми се слуша музика и ми се гледат филми всяка вечер като се прибера след работа. И така вече цял месец. Но не се отчайвам твърде много, защото знам, че в един момент мозъкът ми ще огладнее и сам ще си потърси храна. Моят съвет, ако мога да си позволя изобщо да ти дам такъв, е да се съсредоточиш над организацията на новите неща в живота ти и когато постигнеш баланс там, неусетно ще ти се отвори пространство и за любимото ти занимание – четенето 🙂

    Liked by 1 person

    • Много ти благодаря за прекрасния коментар! Понякога човек просто има нужда да чуе това, което вече знае, и ти ми помогна с това! ❤ И аз само си записвам страхотни нови заглавия, които да ме чакат,
      но все пак понякога филмите и музиката ме изкушават повече. Права си, че понякога се изморяваме дори от нещата, които обичаме и ти благодаря, че ми напомни за това! След като си излях емоциите в тази публикация вече определено ще го карам по-спокойно и няма да се безпокоя толкова за незначителни неща. 🙂

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s