Библиотеката на Въглен връх не е обичайната тиха, спокойна сграда, пълна с книги. Действително, книги има в изобилие, но едновременно с това тя е и проход към друго, по-висше измерение. Библиотеката е създадена от Бащата – всемогъщ и тайнствен, той е най-близкото до бог същество на планетата, преборил се преди хилядолетия за властта над нея. Хората са правили опити да му се опълчат в миналото, но без успех. Ала в днешно време нещо страхотно се е объркало – библиотеката е заключена зад непробиваем щит, а бащата е изчезнал. Учениците му – дванайсетте му осиновени деца – трябва бързо да разберат какво се случва. Някой се е разбунтувал срещу властта на Бащата… а това може да означава край на света такъв, какъвто го познаваме.
Рядко ми се случва да попадна на книга, толкова различна от останалите, която постепенно да ме поглъща и да не ми дава мира, докато не я завърша. Точно тези чувства ми донесе „Библиотеката на Въглен връх“ – едно по-различно фентъзи – истинско, жестоко, което със сигурно ще остави следа у човека.
Не знам как точно да опиша тази книга, защото колкото и изтъркано да звучи – трябва да я прочетете, за да разберете колко е хубава. Действието започва след като Бащата е изчезнал, но между главите имаме възможността да видим живота на дванадесетте му чираци отпреди години до сега. Тези интерлюдии бяха повече от интересни и постепенно ни разкриваха важни събития, изградили характерите на героите. Книгата започва малко странно, а и са ни представени много персонажи наведнъж, но постепенно всичко си отива на мястото и нещата придобиват смисъл. Още след първите стотина страници действието рязко се забързва, а изненадите започват да валят една след друга.
Силно впечатление ми направи Карълайн, главната ни героиня, която макар повечето да подценяваха, всъщност бе машина за убиване. Тя се бореше, изненадваше читателите и остана вярна на целите и приятелите си. Покрай нея успяхме да се запознаем и с другите библиотекари, които рязко се отличаваха един от друг. Дейвид бе жесток и опасен, но пък тук-там можеше да се открие и по някоя мила черта у него, а Маргарет бе чисто и просто казано откачена, поне през повечето време. Майкъл се чувстваше най-добре при животните и бе много мил, а пък Дженифър – винаги вярна и вкарваща цвят в ежедневието. Към тази необикновена група от хора бяха добавени и двама външни персонажи, които също силно се отличаваха от другите. Стийв ме изненада с вярата в идеалите си и това колко пламенно ги защитаваше, а живота на Ъруин бе необикновен и проследяването му винаги бе интересно.
Обратите в тази книга далеч не са малко, а аз не успях да предвидя нито един от тях. Скот Хокинс е заложил на митология, вяра и всевъзможни мотиви, които постепенно се преплитат и създават един от най-красивите и необикновени дебютни романи. Въпреки дебелината и историята, която книгата разказва, тя се чете лесно, благодарение на стила на автора, който включва ярки описания и множество диалози, както и на страхотния превод. Тук е момента да спомена и колко запленена съм от българската корицата, която предава магията на „Библиотеката на Въглен връх“ по вълшебен начин. Адмирации за Живко Петров!
И макар цялостната си красота, тази история все пак е изпълнена с множество жестокости и описания на брутални сцени. Но това далеч не попречва на читателя да ѝ се наслади изцяло – точно тази свирепост, която се издига от страниците и всеки непредвидим следващ ход поставят „Библиотеката на Въглен връх“ на челните позиции в списъка на добрите романи. Със своя дебют Скот Хокинс ще ви запознае с една друга вселена, далечна, но и близка до нашата, която ще ви накара да повярвате в невъзможното и да преоткриете мечтите си.
Най-искрените ми благодарности са за издателство Deja Book, които бяха така добри да ми предоставят копие от книгата!
Books Are Magic 