Едва вчера изгледах „Фантастични животни и къде да ги намерим“, а вече искам отново да се върна в киното и да повторя цялото преживяване. Не съм филмов критик, нямам за цел да анализирам всяка секунда от филма, а единствено да ви представя своите впечатления от него – много, много, много, много ми хареса. И всичко, абсолютно всичко в него си заслужаваше.
Ще започна с един призив: ако все още не сте, а имате възможност да гледате филма в IMAX 3D формат, направете го. Преживяването е уникално, различава се коренно от нормалното кино и е просто неописуемо. Определено този допълнителен детайл направи гледането на филма още по-хубаво, а ефектите – далеч по-впечатляващи. Не само формата бе отговорен за насладата ми от филма, разбира се, а целият екип, който е работил по него – от Дж. К. Роулинг с невероятния си сценарий, до Дейвид Йейтс и поредното му страхотно творение. Тонът от последните четири филма за Хари Потър нямаше как да не се усети, което единствено ми донесе носталгични чувства и топлина в душата.
Не искам да говоря много за сюжета, защото не искам да ви разкривам детайли, които е по-добре да разберете сами. Ще кажа единствено това, което всички вече знаем – Нют Скамандър пристига в Америка с куфар, пълен с магически същества, а след това, след редица инциденти, част от тези магически приятели напускат куфара и в нормалния свят настава бъркотия. И то голяма. Действието се развива през 20-те години на XX век, в Ню Йорк, което бе още един плюс за атмосферата. Няма как да не спомена красотата на Ню Йорк и всички сцени на заден план, които допринасяха за усещането, че наистина си във филма. Ефектите и истинските сгради се сливаха перфектно, всичко си бе на мястото и честно казано, на моменти дори се чудех дали тези същества и магията все пак не са истински – всичко бе повече от реално.
А сега за главните герои… Нют Скамандър е новият ми любим персонаж! Той бе малко странен, нервен и държащ се неловко, но това не му попречи да бъде изключително мил, обичлив и грижовен към своите магически създания (които са много сладки и и аз искам такива). Бе техен родител, знаеше всякакви подробности за тях и те бяха негов главен приоритет. Той изпитваше единствено любов към магическите животни и се стараеше по всякакъв начин да им помага и да ги предпазва – с това и спечели феновете. Разбира се, Нют Скамандър не би бил всичко това без играта на Еди Редмейн, която бе на едно много високо ниво, тази на останалите актьори – също. Редмейн продължава да доказва, че няма задача, с която да не може да се справи и се надявам, че ще продължаваме да го виждаме в още много и различни филми.
Тина Голдщайн (Катрин Уотерстън) бе другото главно лице, чиито приключения също не бяха за изпускане. Тина, бивш аврор, търсеше одобрението на своите началници и следователно правеше всичко, за да го спечели. Това не винаги ѝ донасяше желания резултат, но за мечтите си човек трябва да рискува. Сестра ѝ Куини (Алисън Судол) доста подпомогна за поддържането на лекия тон на филма и беше главният виновник за доста от забавните сцени – всичко около нея бе едва ли не феерично и много, много приятно. Харесах как бе представена и връзката между двете сестри, колко силна и важна бе тя. Остана Джейкъб Ковалски (Дан Фоглър), немаг със страст към пекарството, който бе черешката на тортата. Бе интересно да видим магическия свят през очите на мъгъл, нещо несрещано до сега, и определено много сполучливо – така част от ситуациите бяха тройно по-забавни, а обясненията, които Джейкъб получи, биха били полезни за всеки зрител, който досега не е навлизал в този свят.
„Фантастични животни и къде да ги намерим“ ми донесе много щастие и ме върна към дните, в които за пръв път седях и гледах филмите за Хари Потър, радваща се на всеки малък детайл. Макар действието да се развива години преди познатия ни магьосник, това не попречи на интереса ми, а единствено го увеличи – американската магическа система, училище и какво ли още не също доста помогнаха. Освен напълно нови неща обаче имахме загатнати и детайли, които биха били познати на всеки фен на Хари Потър, което ме навежда на мисълта, че може би по-нататък ще срещнем отново любимите си персонажи, този път в по-различна среда. Не зная какво ни е подготвила Дж. К. Роулинг в останалите четири (четири!) филма, но ѝ имам пълно доверие. Дотогава ще си пускам отново и отново „Фантастичните животни“, а вас съветвам, ако все още не сте, да отидете и да го гледате, защото иначе ще изпуснете много.
Books Are Magic 