„Момичето, което изпи луната“ от Кели Барнхил

momicheto-koeto-izpi-lunata-9786191710423.jpgИмало едно време една история за момиче, изоставено (или отвлечено?) от своите родители, озовало се в гора и погълнало магия. Имало едно време една история за място, пълно с тъга, за място, отдалечено от света, скрито сред стени от мъка, страх и тишина. Имало едно време една история за Вещица, крадяща малките деца, история за Вещица, убиваща радостта… Историите обаче невинаги са едностранни, невинаги имат една-единствена версия и далеч не се знае до колко са истински. Защото имало едно време и една история за баба, спасяваща момичета и момчета, даряваща ги със звездна светлина, с необикновена храна, способности и щастие. Имало едно време една история за малък дракон, който не можел да порасне, за чудовище, живеещо в блато, но даващо любов, за малък и уютен дом, далеч в гората, изпълнен с радости и знания. Историите невинаги са такива, каквито изглеждат, а понякога правилната тяхна версия е точно тази, която не знаем.

„Момичето, което изпи луната“, макар отбелязана като детско-юношески роман, е една вълшебна приказка за малки и големи, подходяща за всеки, който обича магически истории, истории, съдържащи в себе си любов, семейни ценности, малко, но достатъчно хумор, невероятни създания и какво ли още не. Започвайки книгата не знаех какво да очаквам, но дори и да знаех, това нямаше да промени нищо, защото Кели Барнхил е създала дълбока история, която те изненадва, изпраща те в различни посоки и непрестанно те удивлява с разкритията си.

Сюжетът в „Момичето, което изпи луната“ се върти около малката Луна, момиче, принесено в жертвоприношение за Вещицата, но по каква причина – никой не знае. Луна далеч не е единственото дете, напуснало дома си не по собствена воля, много семейства преди нейното също са били принудени да оставят новороденото си дете, в името на благото на Протектората, градчето, в което живеят. Луна обаче е единственото дете, чието изоставяне проследяваме от началото до края – от мъчителното вземане на бебето от ръцете на виещата от болка негова майка, през оставянето му в студената гора, сам-самичко, където съдбата му остава неопределена, до спасяването му от Вещицата, която решава, че това е дете, което не може да предаде на семейство от съседен град, а трябва да задържи и да отгледа като свое внуче. Особено след като случайно го замагьосва, хранейки го с лунна светлина, докато Луна не придобива своя собствена, силна и неудържима магия.

Луна ни е представена в почти всеки етап от своя живот, така че е невъзможно читателят да не я заобича. А и това малко, изпълнено с енергия и щастие (и магия) момиченце озаряваше всички дни на Вещицата, малкият ѝ дракон Фириан и блатното им чудовище Глърк. Скоро тя се превърна в неизменна част от семейството, която обаче освен радост носи със себе си и доста опасности. Особено когато магията ѝ е неконтролируема, а тази на баба ѝ сякаш намалява постепенно… Самата Зан, бабата на Луна, през цялото време е наричана Вещицата, но тя далеч не е антигероя на историята. Зан има магия, но я използва единствено за добро. Злодеите се оказват съвсем други, като това разкрива различен герой – талантливият и умен Антейн, който се появява често-често и съдържа в себе си много повече мъдрост, светлина и смелост, отколкото осъзнава. Антейн е и човекът, който помогна всичко да се промени, заради чистата си душа, която не му позволи да извърши грешното действие.

Невероятно е колко много уроци съдържа в себе си този привидно детски роман. Учи ни да не вярваме сляпо на нещата, които всички ни говорят, макар мнозинството понякога да е твърде шумно; учи ни да не съдим хората заради начина, по който изглеждат, било то в положителна или отрицателна светлина, защото външността може да лъже, а важните неща са в сърцето. Ако то съществува… Учи ни да следваме инстинктите си, да се вслушваме в същността си, защото понякога се опитва да ни каже нещо, което по друг начин не бихме могли да видим, и ни учи дори колко важно е да обичаме близките си, да прекарваме време с тях, защото скоро може да ги няма.

„Момичето, което изпи луната“ съдържа в себе си много – това е едновременно история, изпълнена със знание, но и очарователно приключение, в което всеки може да се впусне. Героите са толкова страхотни, че няма как да не ги заобичаш, насладата от прочетените страници е гарантирана, а пък лекотата, с която е написано всичко прави книжката идеална за най-малките от нас.

Искрени благодарности на издателство Orange Books за прекрасната изненада!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s