„Гоблин“ от Джош Малерман

goblin-djosh-malerman-deja-book.jpgЧела съм всяка от издадените на български книги на Джош Малерман досега, но считам „Гоблин“ за най-сложната и зашеметяваща сред тях. Романът съдържа шест отделни разказа, без да броим пролога и епилога, рамкиращи историята, свързани не само от главната тема – действието във всички се развива в града Гоблин – но и чрез малки детайли, почти изгубващи се сред случващото се, служещи за препратки към предишните разкази, а може би и към следващите. Случайно или не, всички истории се случват в една и съща нощ, нощта на дъжда, който така и не спира…

Ревю „Кутия за птици“. Ревю „Къщата на езерното дъно“. Ревю „Червеното пиано“

Романът започва ударно, дори с предговора на писателя Джеймс А. Мур, който още повече разпалва любопитството у читателя за това какво ще намери в последвалите страници. Мен ме стресна и пролога, каквато съм си плашлива, който служи за въведение в атмосферата на Гоблин, градчето, което ще си запази местенце в ума ви, пролог, в който един шофьор трябва да достави пратка при точно определени условия, в точно зададен час, а в противен случай трябва да я унищожи. Стряскащо, интригуващо… и с отворен край. Поне до епилога. Първият разказ, „Разфасованият мъж“ ни представя дълбокото приятелство на двама гоблинчани, Ричард и Чарлз, както и една любовна история с неочакван край, че дори и неочаквано начало. Всичко би звучало много романтично и прекрасно, как Ричард си е поставил за цел да бъде до Чарлз, да го изслушва, пази и никога да не го предава, а Чарлз – как е намерил любовта, ако се абстрахираме от заглавието на разказа, което предвещава далеч по-неприятни събития.

Резултат с изображение за goblin josh malermanПродължаваме с „Камп“, където срещаме историк, влюбен в историята на града си и обсебен от мисълта за съществуването на призраци, защото всеки в семейството му е виждал по един, така че и неговият ден наближава. Тук Малерман използва професията на героя си, за да ни разкаже малко повече за възникването на Гоблин и първите заселници, нещо, което вплита майсторски и точно на място. В предишния разказ също имаше подобно обръщение към миналото – деца си разказват едно на друго градски легенди, а в следващия – „Честит рожден ден, ловецо“ – научаваме как са се появили и какво точно представляват защитените птици на Гоблин – Великите сови, обитаващи Северните гори, гори, до които никой не бива, а и не иска да припари. Поне докато жаждата за постижения на един свикнал да бъде възхваляван ловец не попречи на трезвата му мисъл, но дали целта оправдава действията, се разбира чак накрая.

Следващият разказ – „Престо“ – за момент ни изкарва от земите на Гоблин и ни потапя в миналото на загадъчен магьосник, чиито фокуси не подлежат на обяснение и нито колегите му, нито публиката му разбира какви точно ги върши. Именно в Гоблин обаче се намира един от най-големите фенове на Римския император – малкият Пийт, който щом разбира, че идолът му ще изнася шоу в родния му град, се заема да научи всичко възможно за него. Има някаква магия около този човек, чиста или не, а развръзката за пореден път ме остави без думи.

Резултат с изображение за goblin josh malerman„Объркване в зоопарка“ разказва за един от по-обикновените жители на Гоблин, толкова обикновен, че работи на две места едновременно, които пък взаимно се изключват – зоопарка и кланицата. На героя в предпоследния разказ му се присънват и един куп странни и объркващи сънища, подтиквани от мечтата му „сам да си е шеф“ и най-накрая да пребори сивото си ежедневие. Дали тези сънища обаче няма съвсем да разбъркат ума му и наистина да променят живота му – ще разберете сами. Последният разказ, „Плетищата“, разкрива не една, а две мистерии – тайната зад забележителния лабиринт от храсти и същността на така зловещите гоблински полицаи. Всичко това, докато на фона се разказва една сърдечна любовна история. Велик е Малерман, велик!

Краят обаче още не е дошъл напълно, защото, както споменах по-горе, следва продължението на пролога, който ме измъчваше през цялото време. Всичко се навързва толкова добре, но изненадите не спират до последния ред. Особено когато Джош Малерман оставя на читателите си такъв край. А ако вие още не сте се убедили достатъчно защо четенето на „Гоблин“ си заслужава, нека ви припомня още веднъж – смразяващо добри разкази, всички обединени от една тема и един злокобен проливен дъжд, в град, който има повече легенди от всеки друг и където изненадите нямат край. Единствено хората, които не са чели Малерман не са били впечатлени от него, така че се залавяйте за работа и отивайте на посещение в Гоблин. Ще ви хареса.

Сърдечни благодарности на издателство Deja Book за гласуваното доверие!

Едно мнение за “„Гоблин“ от Джош Малерман

  1. Pingback: „Гоблин“ на Джош Малерман | Книжен Петър

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s