В дома на Хелиос, бога на Слънцето, се ражда дъщеря. Цирцея не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава силата на магьосничеството. Ужасен от способностите ѝ, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея развива силите си. Съдбата ѝ се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей. Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което ѝ е най-близко до сърцето, тя трябва да използва силата си и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.
Винаги ще имам специално място в сърцето си за книгите, базирани на гръцката митология. Още с изучаването на интересните и плашещи гръцки митове и легенди, и прочитането на „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ се влюбих в тази част от литературата и надали някога ще ми омръзне. Колкото и да си мисля, че вече знам всички богове и герои, чудовища и титани, все ще се появи някоя книга като „Цирцея“, която да ми докаже обратното и да ме научи на нещо изцяло ново или да преобърне някои от образите в главата ми.
„Цирцея“ разказва историята на едноименната богиня, от деня на раждането ѝ, до събитията, които я правят толкова известна. Дъщеря на Хелиос – богът на слънцето, и океанидата Персеида, Цирцея се ражда в знатно семейство, но така и не успява да вдъхне гордост на родителите си – лицето ѝ е обикновено, а гласът – твърде писклив. Години наред Цирцея живее в забрава, подигравки и тормоз. След като разбира, че има магически способности обаче и след превръщането на красавицата Сцила в шестглаво свирепо чудовище, Хелиос бързо се сеща за дъщеря си и по молба на Зевс я изпраща на заточение на необитаем остров.
Противно на очакванията на всички, Цирцея сякаш за пръв път започва да живее след попадането на остров Еея. Там тя няма от кого да се крие, няма нужда да се преструва, а бързо се залавя за работа – нещо непонятно за повечето богове – и открива най-различни билки, сприятелява се с животните и скоро дори има чести посещения от единствения и необикновен Хермес! От плашливото момиче няма и следа, а пред нас вече стои магьосницата Цирцея, която не се дава лесно и около която започват да валят едно след друго интересни посещения, молби и отвари. Нещо, което много харесах в образа на Цирцея бе това, че тя не бе представена единствено като добра или като лоша, а като смесица и от двете – нещо, присъщо на всички хора и доближаващо я повече до нас.
През острова на Цирцея преминава всеизвестния Дедал, който я отвежда, за да я срещне със сестра ѝ Пазифая и цар Минос, както и с ужасяващия Минотавър; племенницата ѝ Медея и възлюбеният ѝ Язон също не пропускат славата на Цирцея; стотици моряци объркват гостоприемството ѝ и така и не напускат острова, като новата им същност им приляга доста по-добре от старата, а един популярен и велик герой дори открадва сърцето на Цирцея и удължава пътя си до дома с цяла година, за да не я напусне. Най-голяма част от книгата е посветена именно на Одисей от Троянската война, разказани са някои негови подвизи, както и какво въздействие оказва върху Цирцея и как я променя завинаги.
Думите на Маделин Милър са толкова мелодични, приказни и омайващи и така добре представят историята на Цирцея, че не ти се иска да спреш да четеш, навлизаш в света на богове, герои, предателства, тайни и магии, с наближаването на края искаш още и още, а обещанието за завършеност на историята не ти е достатъчно. „Цирцея” е една зашеметяваща книга, която или тепърва ще открехне вратата към необятния свят на гръцката митология за вас, или ще ви накара да го заобичате още повече. Препоръчвам я горещо, защото със сигурност ще остане дълго време в съзнанието ми!
Сърдечни благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!
Books Are Magic 