Какво ще стане, ако можете да изживеете живота си отново?
Джеф Уинстън не знае, че му е даден този шанс.
Докато не умира.
И се събужда двадесет и пет години по-млад.
И изживява друг живот. И отново, и отново…
Може би един от тези животи ще е правилният.
Преди тази книга да бъде преиздадена, дори не бях чувала за нея, така че се чудих доста дали да я прочета. Спечелиха ме обаче думите на едно от лицата зад Orange Books, затова реших да ѝ дам шанс, а и преди година прочетох „Първите петнайсет живота на Хари Август“, която много харесах и също разказва за човек, прераждащ се отново и отново след като умре, но макар там той да не знае кога ще дойде смъртта му и винаги да се събужда като дете, тук идеята е по-различна – главният герой винаги умира на една и съща дата и се връща 25 години по-рано, на осемнадесет и в разцвета на силите си.
„Игра на живот“ е просто страхотна! Няма нужда да я описвам с хиляди други думи, защото тя е това, което е, а всеки, който желае да се убеди в правотата ми, може да я прочете и да реши за себе си. Книгата е стара, не излиза за пръв път на българския пазар, имала е години да спечели читателите, но аз тепърва се докоснах до нея и дори сама се изненадах колко бързо ми отговори, колко бързо потънах в дълбините ѝ и започнах да следя и пресмятам колко остава от текущия живот на Джеф Уинстън. Той самият умира още в първите страници, с това книгата определено започва ударно, а малко по-късно, след като осъзнава положението си, не губи много време и бързо залага на конно надбягване, чийто резултат вече знае.
Има нещо забавно в това да знаеш всяко нещо, което ще се случи в следващите двадесет и пет години, защото можеш да избягваш големите трагедии, да се опиташ да промениш хода на историята или просто да забогатееш набързо от залагания и акции. Последното е нещото, което Джеф правеше във всеки живот, защото надали има по-голяма сигурност от тази да имаш хиляди или милиони в банковата сметка, а да не трябва да работиш. Противно на материалното му богатство обаче, емоционалната му връзка със света започна да става все по-тънка, той – все по-самотен, неспособен да сподели бремето и грижите си с някой друг, защото никой не би го разбрал и всеки би го помислил за луд. Освен, разбира се, ако някъде по света не се намира още един човек, който не престава да умира на точната дата и да се събужда половин век по-късно.
Хареса ми как книгата е създадена едновременно толкова просто, но и толкова много послания се крият зад прераждането, зад идеята на многото животи и многото загуби. Очаквах повече фантастика, да се опитаме да навлезем повече в състоянието на героите и какво го предизвиква, но пък останах доволна, че не получих това, защото така би се изгубил смисълът на книгата. Героите също постепенно разбраха, че трябва да се наслаждават повече на времето си заедно, на живота, който им е даден, вместо да се опитват да го разгадаят, но пък и не достигнаха до това прозрение по особено лесен път, а след много опити и грешки.
Обикнах и атмосферата на „Игра на живот“, годините, в които е затворена, защото съм далеч от това време без почти никакви технологии и бе прекрасно да го усетя. Любовта също е важна част от книгата, компанията на другия, който единствен може да те разбере, защото пътуването във времето е самотно начинание. „Игра на живот“ е опияняваща, разкошна, дълбока и разтърсваща. Напомня ти да живееш, да не се концентрираш върху миналото, нито върху бъдещето, а просто да съществуваш, да се наслаждаваш на живота и да правиш всичко възможно той да е най-добрият, на който си способен. Непременно ѝ обърнете внимание!
Books Are Magic 