„Скритият оракул“ от Рик Риърдън

След като ядосва баща си Зевс, Аполон бива отхвърлен от Олимп и превърнат в обикновен тийнейджър. Лишен от способностите и божественото си обаяние, Аполон е принуден да се научи да оцелява като нормален човек, докато не намери начин да възвърне благосклонността на Зевс. Но Аполон има много врагове, всеки от които би искал да го види унищожен. Бившият бог се нуждае от помощ, като може да отиде само на едно място… в Лагера на нечистокръвните.

Обичам Лагера на нечистокръвните още отпреди години, когато за пръв път се докоснах до творчеството на Рик Риърдън чрез поредицата за „Пърси Джаксън“. Затова и съм толкова щастлива, че имам още един шанс да видя така мечтаното от мен място, но този път – през очите на Аполон. Винаги съм харесвала начина, по който Рик разказва своите истории, следователно съм много развълнувана за всяка негова предстояща книга. „Скритият оракул“ не бе изключение – още когато започнах книгата сърцето ми се изпълни с щастие и всички възможни положителни емоции, които не ме напускат дори сега, след като вече съм я завършила. 

Аполон е един от най-забавните главни герои, които Рик ни е поднасял. Чувството му за хумор се лее от всяка страница, а множеството му оплаквания от смъртното му тяло и от самата ситуация, в която се налага да бъде, искрено ме забавляваха и на места дори му съчувствах. Аполон като разказвач ми донесе и всички онези чувства, които изпитах докато четях „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп“ за пръв път. Със сигурност „Изпитанията на Аполон“ се докосва най-много до дебютната поредица на Рик, което е един голям плюс за нас, феновете. Може би това се дължи на факта, че действието тук също се развива в Лагера на нечистокръвните, където пък виждаме някои от любимите ни минали герои, както и нови лица. Действието се развива през зимата и затова лагера е по-празен, но това не ни пречи да усетим онова чувство, което ни показва, че сме у дома, макар полубоговете да са около дузина. Излишно е да казвам, че обичам всеки от тях, както и колко много се радвах, когато виждахме или научавахме по нещо за някои от старите ни любими герои. Почти всички от тях са продължили напред с живота си и то по най-добрия начин, за което няма как да съм по-щастлива.

Наистина не знам какво друго да кажа за Аполон, който, разбираемо, е страхотен, но пък спътницата му Мег Макафри е малко по-различна от обикновените полубогове, като веднага успях да я харесам. През цялото време до самия край около Мег имаше понякога тънка, друг път не чак толкова, мъгла от мистерия, която постепенно се вдигаше. Обичам колко badass бе тя, въпреки че е само на 12 и първият път, в който Аполон я срещна, приличаше на светофар. Много съм доволна, че Мег е далеч от определението за просто още един полубог, като в нея няма нищо обикновено и далеч не е като всичко, което сме срещали досега. Изумена съм от вътрешната ѝ сила, способностите ѝ и това, че не се старае да се хареса на другите, а просто ги удря, когато я ядосат. Обичам още и как успя да „измами“ Аполон и всичкото щастие, което излъчваше през по-голямата част от времето. Обичам и Праскови, защото тя, той и Аполон са просто отбор мечта. И искрено се надявам в книга втора всичко да бъде наред и Рик да не ни съсипе сърчицата.

Голямото зло в „Скритият оракул“ е нещо, за което никога не бих се сетила и определено не бих очаквала. Не знам на Рик дали тези неща просто така му хрумват или пък ги е мислил години наред, но, Боже, определено успя да ме изненада и впечатли. Не бих искала да издавам за какво точно става на въпрос, но доколкото разбрах или поне се надявам – надали в „Героите на Олимп“ сме видели за последен път Римската митология. Или просто Римското присъствие. Минали и сегашни герои ще се обединят за една доста голяма кауза, а именно да спасят света още веднъж. Пърси този път може и да не участва много активно, но пък си има страхотна причина за по-голямото си отсъствие. За разлика от Лио. Хи-хи. Нико и Уил, както и Конър Стол, Харли + още приятели също участват в „Скритият оракул“, като всеки път когато се появяваха буквално си умирах от щастие. Не мога да опиша колко много обичам този свят и всички герои, нови или стари, в него.

Няма как да не спомена и факта, че в тази книга се споменава много често сексуалността на героите, особено тази на Аполон, който общо взето харесва всичко живо и в това няма НИКАКЪВ проблем. Едни двама герои също станаха официални в „Скритият оракул“, като това направи феновете по целия свят изключително щастливи. Много се радвам, че Рик Риърдън продължава да бъде отворен към различията по света и го показва всеки път, като включва в книгите си множество герои с различна сексуална ориентация или различни етноси, с което не много автори на детска литература могат да се похвалят.

„Скритият оракул“ е съвкупност от страхотни и различни герои, епични битки, убиващо чувство за хумор и очарователни моменти между любимите ни персонажи. Покрай неволите на Аполон ще се създадат трайни приятелства, ще се разкрият дълго пазени тайни, а много от героите ще научат по нещо ново за себе си. В никакъв случай не бива да пропускате „Скритият оракул“, защото този път Рик Риърдън ще сбъдне мечтите ви без да боли толкова. Поне засега.

Източници на снимките: 1, 2, 3, 4, 5.