Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с възможности. Той, Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всички трудности, докато един трагичен инцидент не разкъсва живота им на парченца. Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му.
Когато започнах „Парченца от нашия живот“ се бях подготвила за изпълнен с тъжни чувства роман, но получих много повече. Макар тъгата и последвалата я вина да бяха главните емоции, съдържащи се в книгата, между тях често се прокрадваха щастливи моменти, които запълваха пукнатините и правеха живота на героите по-хубав. „Парченца от нашия живот“ може да е история за болка, страх и вина, но също така в нея се съдържа много любов, приятелство и един спорт, който връща радостта у човека.
Хареса ми това, че в самото начало ни бяха представени няколко глави преди инцидента, в които да се запознаем с обикновения живот на нашите герои. Самата мисъл, че скоро нещата драстично ще се променят, но без знанието кога, носи със себе си една прикрита мистерия и очакване на събитието, което променя живота на Кал. Той вече не може да доближи шофьорското място, мечтата му за бейзболна кариера е унищожена, а мисълта, че никога повече няма да види най-добрата си приятелка Лизи го съсипва. Хелън Дънбар се е справила отлично с предаването на емоциите на Кал, защото те го правят истински. Борбата след инцидента и вината, която той съдържаше в себе си бяха много трудни за преодоляване, но се радвам, че присъстваха в книгата, защото показаха, че да тъжиш е нещо нормално, но след време всичко отново се подобрява. Радвам се, че Кал преодоля някои от страховете си и постепенно се стараеше да не бъде толкова несигурен, защото така успя да постигне много повече.
Спенсър, другият най-добър приятел на Кал, вдъхваше живот на книгата. Той бе неотлъчно до Кал и заедно се опитаха да преодолеят загубата на Лизи. Спенсър винаги се стремеше да помогне на Кал, било то чрез урок по кормуване или подтик да направи нещо ново и никога не се отказваше, дори след като нещата ставаха трудни. Лизи, от друга страна, често бе голям инат и далеч не осъзнаваше колко важна е за Спенсър и Кал, както и колко важен е самият живот. За нея рисуването бе спасение от суровото ежедневие, а артистичната ѝ душа правеше живота на приятелите ѝ по-цветен и хубав. За съжаление, тя често се отнасяше с лекомислие към собствената си съдба, което на моменти ме дразнеше. Иска ми се да не бе толкова негативна, защото може би тогава нещата щяха да бъдат различни.
Друго хубаво нещо в книгата бяха интересите на героите и колко добре бяха представени. Спенсър бе театрална особа, влюбен в представленията и музиката, и това си личеше всеки път, в който четяхме по нещо за него. Дори след като вече не можеше да играе, Кал не се отказа от бейзбола, а напротив – той дори му помогна да преодолее страха си и да заговори Али – момичето, което харесва. Радвам се, че персонажът на Али също бе развит и успяхме да я опознаем и харесаме в малкото време, в което присъстваше в книгата, но за което се превърна в още една опора за Кал.
„Парченца от нашия живот“ ще ви спечели с трогателната си, но красива история, изпълнена с изкуство, споделени тайни, трудни семейни отношения, но и любов. Хелън Дънбар ни напомня да показваме обичта си, докато все още можем, да приемаме различните и винаги да подкрепяме близките си хора. Тази книга е едновременно и светлина, и мрак, също както живота, но без едното или другото всичко би било различно.
Благодаря много на издателство AMG Publishing за възможността, която ми предоставиха!
Books Are Magic 