„Сол при солта“ от Рута Сепетис

35fbd1bd94512b76472731e215281598.jpgЯнуари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни. Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война. Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода. Но не всички обещания могат да бъдат спазени…

Годината е 1945. Втората световна война може и да е на финалната си права, но никой от тях – участниците в нея, бегълците, осиротелите деца и гладните, изгубили надежда за живот хора – не знае това, за всички човешки души войната е в разгара си, без следа от скорошен край, без следа от ново, топло, щастливо начало, което да ги спаси от страданието и да постави основите на новия им, лишен от страх и убийства живот. Йоана, Флориан, Емилия и Алфред са главните герои в „Сол при солта“, герои в злокобната война, погубила толкова много хора, толкова много мечти, съдби и семейства. И макар четиримата да не съществуват наистина, всичко останало, описано в романа, трагедията с кораба „Вилхелм Густлоф“ и дори загадъчната Кехлибарена стая, са напълно истински, част са от световната история, макар и обгърнати в мъгла, непознати и неизучаващи се в училище. И точно в това се изразява най-големият ужас.

Рута Сепетис постъпва доста смело с решението си да посвети роман, насочен главно към по-младата аудитория, но от жизнено значение за всяка възраст, на тези почти неизвестни събития, на този кораб пълен с бежанци, който е бил единствената им надежда за спасение. Свързана лично с тези събития, Рута Сепетис създава една трагична, пропита с чувства и болка история, чиято истинност я превръща в нещо много по-ужасяващо и плашещо. Четейки „Сол при солта“ ми се искаше да забравя, че макар избраните герои да са художествена измислица, всички останали събития са част от нашата история и не един, не двама или четирима, а хиляди души са преживели този ужас и тези трудности. Иска ми се „Вилхелм Густлоф“ да не съществуваше извън страниците на романа, да остане единствено художествена измислица, защото макар Рута Сепетис да е успяла да предаде огромна част от болката, съпътстваща трагедията, знам, че тази болка никога не би могла да се опише изцяло и е повече от безкрайна.

Тъгувам за Емилия, младата полякиня, почти дете, преживяла толкова много за годините си, която получи своето щастие само за миг, преди да го изгуби отново. Тъгувам за Йоана, напуснала родината си Литва, носеща на раменете си товар и вина, които не ѝ дават мира. Тъгувам за Флориан, прусак със загадъчно минало, но и още по-загадъчно настояще, обвиняващ се за извършените действия и ненамиращ покой. Тъгувам дори за Алфред, германски младеж, мечтаещ за почести и слава, който далеч не осъзнава в какви времена се намира и как сам да различи доброто от злото. Тъгувам за бременното момиче, медицинската сестра, реставратора и моряка, които със същността си предават съдбите на толкова много и различни хора, стават символ на цели групи личности и показват трагизма на обикновените жители, на тези, които биват въвлечени в ужаса на войната, без право на избор.

Тъгувам за поета на обувките, за безпризорното момченце, за Съжаляващата Ева, за сляпата Ингрид и тайнствената Ханелоре, които, макар поставени на по-заден план, също играят важна роля за оформянето на съдбата на главните герои. Тъгувам за искрите любов и мир, прехвърчащи измежду горчивото войнствено настояще, търсещи място, на което да паднат, и запазващи се с много труд и борба. Красота в романа има. Тя е в малките споделени моменти, в редките усмивки, в детските очи, сякаш прозорец към неопетнена душа, в скъсаната, но заслужаваща любов играчка и в саможертвата в името на другите. В „Сол при солта“ красота има, защото именно красотата и доброто у хората ще победят злото и войната, ще надделеят и ще изградят един нов свят, изпълнен с радост и любов. Но само ако в реалността това бе също толкова лесно…

„Сол при солта“ е важен, ценен роман, който ще представи на голяма част от читателите за пръв път трагедията „Вилхелм Густлоф“. Не го започвайте с надежда за нещо неангажиращо и леко, защото романът на Рута Сепетис е много повече от това. Брилянтността му е безспорна, а чувствата, които ще ви донесе, няма да ви напуснат дълго.

Сърдечни благодарности на издателство Сиела за предоставената възможност!

Източници на снимките: 1, 2, 3.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s