Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват. Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.
Знаех, че ще прочета този роман още в минутата, в която го зърнах за пръв път. Дори не беше в книжарница, а онлайн, корицата му тъкмо бе обявена и колкото и да не трябва да съдим книгите по обвивката им – тази със сигурност ме убеди да прочета „Софийски магьосници“. Тогава всъщност забелязах и заглавието, доста оригинално, после видях, че авторът е българин и понеже неотдавна заявих, че ще започна да чета повече български съвременни автори, следващата ми покупка вече бе решена.
Мина време от онзи ден, не започнах да чета „Софийски магьосници“ веднага, но веднъж подхванах ли я, не можех да спра. Знам, че е сравнявана с Роулинг, на която съм голям почитател, знам, че има сравнения и с Лукяненко, когото все още не съм чела, въпреки че искам, но аз лично не открих такива прилики, а единствено доста оригинална магическа система – всеки магьосник си има свой личен амулет, с чиято помощ прави магии – която е вплетена в едно вълнуващо и леко мрачно софийско приключение, което искрено ме забавлява и за чието продължение вече тръпна в очакване.
Много обичам ърбън фентъзита, такива развиващи се в родната ни страна пък са още по-интересни за четене, защото правят историята малко по-истинска. Мартин Колев пише увлекателно, талантът му се забелязва веднага, а това, че не ни затрупва с ненужни описания, е поредният плюс. Харесах как е представена София – олицетворението ѝ с джаза, решението действието да бъде съсредоточено в малките тайни улички, а не на централните места в града и всички измислени, или пък не, територии, които посетихме заедно с героите, направиха романа още по-магически и приятен за четене.
От героите също няма как да се оплача – различни, щури, сериозни, нервни, гневни и какви ли още не, магьосниците са странна порода, но определено не са безинтересни. Разделени на два типа – добри и лоши, съответно зорници и здрачници, чиито граници обаче понякога леко се размиват, героите в романа вдъхват цвят на историята и лесно биват запомнени. Свилен, който вечно изглежда сърдит, но дълбоко в себе си пази доста чувства, е първото водещо лице в романа. Неговата групичка разпределя второстепенните роли, включващи Иза, Белота и Игнат – все силни и владеещи различни елементи магьосници.
Вторият водещ персонаж е Бриян, младеж, който бива пробуден доста по-късно от приетото, но бързо впечатлява не само Свилен, неговия пробудник, но и цялото магическо общество. Бриян е типичният сърдит на света тийнейджър, който изведнъж се оказва в средата на нов, магически свят, за чието съществуване не е предполагал досега. Е, почти. Всъщност Бриян използва магията си още преди официално да бъде посветен в нея и то за неща като миене на чинии или обиране на нищо неподозиращи пътници в трамвая. Притежател не само на голям талант, но и на доста необичаен амулет – малка шишарка, Бриян започва да се лута между границите на доброто и злото, без да осъзнава, че понякога желаното щастие е точно по средата.
„Софийски магьосници“ е роман, в който магьосниците не използват пръчки и метли, а създават кратки стихчета, римувани или не, докато обикалят по невидимите за простосмъртни софийски улички. Всичко в света на Свилен и Бриян е смайващо – от любимата на всички магьосници кръчма „Г(л)адната сврака“, до магическите книги, съдържащи в себе си единствено бели страници, докато не им зададеш точния въпрос. Мартин Колев се е справил впечатляващо с разработването на идеята си, а аз мога единствено да се радвам, че дадох шанс на книгата. „Софийски магьосници“ няма как да не се хареса поне мъничко и на най-претенциозния читател, а продължението на историята очаквам да бъде още по-епично и дори една идея по-мрачно.
Books Are Magic 